Марин Тачков
Всеки стих е път към Теб

Автор

Марин Тачков

Заглавие

Всеки стих е път към Теб

Подзаглавие

Нови стих-откровения

Тип

сборник, поезия

Националност

българска

Език

български

Поредност на изданието

първо

Категория

Съвременна българска поезия

Жанр

Поезия, Любовна лирика

Теми

@От автора, Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)

Художник

Александър Митев

Издател

„Мултипринт“ ЕООД

Град на издателя

София

Година на издаване

2012

Печат

„Мултипринт“ ЕООД

Други полета

Пъното име на автора: Марин Тачков Йорданов.
Авторът сърдечно благодари за съдействието на:
Душка Николова — гр. София;
инж. Никодим Трифонов — гр. Бяла.
Без сведение за цена.

Носител

хартия и цифров

Дадена за набор/печат

16 юли 2012 г.

Излязла от печат

1 август 2012 г.

Печатни коли

2,5

Формат

16/60/84

Брой страници

Тираж

300

Подвързия

мека

ISBN

978-954-362-105-7

УДК

886.7-1

Информация за автора

Родното място на Марин Тачков Йорданов е с. Пиперково, обл. Русе. Поетът е завършил българска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
        Автор е на стихосбирките „Може би“, „Стих-откровения“, „Детето-птица“, „Български песни“, „Приятели добри да бъдем“, „Деца със слънчеви лица“, „Рими за деца любими“, „Рими сладкодумни за деца остроумни“, „Златното дете“, Утешителят", „Засмейте се, деца“, „Две и 200“, Роса-сълза", „Довиждане, училище“…
        Творби на Марин Тачков са публикувани в „Литературен вестник“, в. „Литературен форум“, сп. „Детска радост“, сп. „Летописи“, сп. „Пламък“ и др. Негови стихове са поместени в учебника по български език за трети клас на издателство „Булвест“, София.
        Авторът е член на Съюза на българските писатели.

Съдържание

Нежнослънчева обич — стр. 3
Кафе от обич и мечти — стр. 4
Навярно този стих ще те целуне — стр. 5
* * * Неусетно светна утринта — стр. 5
Жадуваш ли да те обичам — стр. 6
Всеки стих е път към теб — стр. 7
* * * Вървях по своя път на самотата — стр. 7
Белоцветна мечта — стр. 8
Бряг от обич, който те жадува — стр. 9
Изпращам ти целувки от мечти — стр. 10
Момичето с устните снежни — стр. 11
Приказка за бялото момиче — стр. 12
* * * Навярно ме обичаш ти — стр. 12
Затънах във пряспа дълбока — стр. 13
Пука ли ви за човека — стр. 14
Дали да те пиша в червената книга — стр. 15
* * * Къде ли да отидем, скъпа — стр. 15
Роз-мариново стих-откровение — стр. 16
* * * Дали ме чакаш още там, зад хълма — стр. 16
Не е срамно — да сме райски голи — стр. 17
* * * Не искаш ли, Слънце — стр. 17
Жените мислят само за любов — стр. 18
… И душата ми пуши — стр. 19
Оптимистично — стр. 20
* * * Опитвам се понякога — стр. 20
Поетите умират като птиците — стр. 21
„Стопанката замина за Германия“ — стр. 22
Докато Господ спеше — стр. 23
… И слънцето ще спре да ни целува — стр. 24
* * * Напразно по Земята се търкаляме — стр. 24
Надежда за просветление — стр. 25
Недей да идваш ти — стр. 26
Прах върху бюрото — стр. 27
Тук не цвили вече кон — стр. 28
Дано ни се отворят парашутите — стр. 29
* * * Полуживеем тук — стр. 29
Поетът — най-опасният престъпник — стр. 30
Ако днес се появи апостол — стр. 31
Човекът — ученик на птиците — стр. 32
Нямам нужда от дванадесет апостоли — стр. 33
Мечтите никога не са били безплатни — стр. 34
Писмо от Ботев до Левски — стр. 35
Ако дойде той — дали ще го познаем — стр. 36
Тази вечер искам да заспя завинаги — стр. 37
И ти ще си отидеш нецелуната — стр. 38
* * * Времето е начумерено — стр. 38
Моля ви, не ме търсете — стр. 39

Въведено от