Ивайло Дичев
Културата като дистанция

„Въпросът е в дистанцията, от която избираме да наблюдаваме определено явление. От разстояние няма култура — нещата, които другите правят, ни дразнят със своята нелогичност, намесваме се, опитваме да ги оправим. Отдалечаваме се — и чуждият живот започва да има цялост, откриваме непознати смисли, екзотични мотивации. Тази вътрешна свързаност с другия свят пред нас наричаме култура — тя едновременно ни плаши и очарова; проектираме се там в други роли, преживяваме трепетите на друг наш възможен живот. Ако продължим да се отдалечаваме, оптическата илюзия култура започва да избледнява, хората там се сливат с дърветата, с пъплещи животинки, с планети, които се въртят около обритите си.“

Днес с култура си обясняваме обществени процеси, политически конфликти, потребителски емоции. Сред нарастващата сложност на ставащото тя като че ли започва да заема мястото на религията, измества идеологиите. Есетата в тази книга, разположени между социални науки, политически и културни изследванаия, търсят добрата дистанция, от която културната проблематика да ни помага в разбирането на света, без да се превръща в нова догматика.