Рей Бредбъри
Дзен в изкуството да пишеш

Автор

Рей Бредбъри

Заглавие

Дзен в изкуството да пишеш

Тип

есе

Националност

американска

Език

български

Поредност на изданието

първо

Категория

Есета

Преводач

Христо Димитров

Език, от който е преведено

английски

Година на превод

2017

Редактор

Невена Дишлиева-Кръстева

Отговорен редактор

Христо Блажев

Художник

Дамян Дамянов

Коректор

Ива Колева

Предпечатна подготовка

Надежда Тошева

Издател

Сиела Норма АД

Град на издателя

София

Година на издаване

2017

Адрес на издателя

бул. „Владимир Вазов“ №9

Печат

Алианс Принт

Носител

хартия

Печатни коли

Формат

84/108/32

Брой страници

208

Подвързия

мека

Цена

12,90 лв.

ISBN

978-954-28-2286-8

УДК

820(73)-4

Анотация

„А на какво, питате, ни учи писането? Първо и най-важно, то ни напомня, че сме живи и че това е дар и привилегия, а не право. Трябва да спечелим живота си, щом веднъж са ни удостоили с него. Животът си иска отплатата, тъй като ни е благословил с въодушевление. Колкото и да ни се иска, нашето изкуство не може да ни спаси от войни, лишения, завист, алчност, старост и смърт. Но може да ни върне към живота сред всичко това.“
„Отново започнах да събирам поредицата за Бък Роджърс и оттогава животът ми е щастлив. Така започнах да пиша научна фантастика. От този момент нататък вече не обръщах никакво внимание дали някой критикува вкуса ми към космически пътешествия, панаири или горили. Ако нещо подобно се случи, си взимам динозаврите и излизам от стаята.“
„Много се говори за залитането към комерсиалния пазар, но не се говори достатъчно за залитането към литературните клики. В крайна сметка и двата подхода са неползотворни за писател, който иска да живее в този свят. Никой няма да запомни, камо ли да обсъжда един приглушен Хемингуей или третокласна имитация на Елинор Глин.“

Съдържание

Съдържание . . . 6
Бележка за автора . . . 7
Как да се изкатериш по дървото на живота, да хвърляш камъни по себе си и да слезеш, без да си потрошиш кокалите или да си прекършиш духа. Предговор със заглавие не много по-дълго от книгата . . . 9
Радостта да пишеш . . . 17
Бягай бързо, замръзни на място, или нещото на върха на стълбите, или нови призраци от стари умове . . . 27
Как да запазим и да поддържаме муза . . . 47
Заключителна бележка . . . 65
Пиян и управляващ колело . . . 69
Да пускаш монети от десет цента: 451 градуса по Фаренхайт . . . 91
Току до Византион: вино от глухарчета . . . 103
Дългият път до Марс . . . 115
На раменете на гиганти . . . 125
Тайният ум . . . 139
Хайку на филмова лента . . . 155
Дзен в изкуството да пишеш . . . 169
… за креативността . . . 189
. . . Като пантера стъпвай на истината, спотаена по минното поле . . . 191
. . . Каквото правя, аз съм — и затова дойдох . . . 192
. . . Другият аз . . . 194
. . . Троя . . . 196
. . . Не вървете с руини в ума си . . . 198
. . . Умра ли аз, умира и светът . . . 200
. . . Да правиш нещо, е да съществуваш . . . 201
. . . Имаме своите изкуства, затова истината няма да ни убие . . . 202
Благодарности . . . 205

Бележки за изданието, от което е направен преводът