Смъртта на слепеца
- Заглавие
- Смъртта на слепеца
- Издателска поредица
- Литературна академия №3
- Други автори
- Людмил Дуриданов (предговор)
- Тип
- сборник разкази
- Националност
- българска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Съвременна българска проза: разкази и новели
- Редактор
- Димитър Томов
- Художник на илюстрациите
- Стефан Божков
- Технически редактор
- Весел Цанков
- Коректор
- Раиса Демирева
- Издател
- Софийски университет
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1990
- Печат
- Университетска печатница
- Носител
- хартия
- Дадена за набор/печат
- 22.III.1990 г.
- Подписана за печат
- 27.IV.1990 г.
- Излязла от печат
- 15.V.1990 г.
- Печатни коли
- 3
- Издателски коли
- 2,8
- УИК
- 2,7
- Формат
- 59/84/16
- Брой страници
- 48
- Тираж
- 500
- Подвързия
- мека
- Цена
- 0,33 лв.
- С илюстрации
- да
- УДК
- 886.7-32
- Анотация
-
Прозрачните фрагменти на социалистическия сюрреализъм ни карат да „прогледнем“, да се огледаме в огледалото на човешкото съществуване с неговите нажежени, изпепеляващи „въглени“ болезнено съприкосновение, доведени от една натрапена ни отгоре и отвън реалност до краен абсурд, до пожизнена фикция. Само че докато при писателите-абсурдисти на преден план се откроява индивидуалната обърканост, раздробеност, обезформяне на героя, то този объркан свят, наричан от позиция на силата (позиция — позната ни не само от силата да назовават нещата с най-неадекватни илюзорни имена, но и да преименуват произволно своя обект бил той географски или човешки) реален социализъм, има повече общо с преобърнатия изроден свят на сънищата на Фройд, отколкото с която и да е действителност. Тази действителност като че ли смачква всякаква индивидуалност в зародиш и ни кара да се съмняваме не в собствената си идентичност, не във връзките с околния свят, а в правото да задаваме въпроси, и ние достигаме до най-страшния от всички абсурди — да се питаме дали изобщо имаме право да се съмняваме. Така „слепецът“ се лута да събира информация, но в безвремието на неговата реалност тази информация няма стойност. Има стойност единствено примитивното приспособленчество, а късметът се изразява най-кратко така: „За да се приспособиш, трябва да бъдеш примитивен!“. Както в приказния свят на ловците — „патриции“ едно копче понякога се равнява на министерско кресло, така и в най-реалната от всички реалности, в която живеем, и която се опитваха да представят като „най-добрия от всички възможни светове“, една малка услуга понякога големи врати отваря. Авторът се е заел с твърде амбициозна задача — да „откъсне“ само няколко екзистенциални „къса“ реалност и да им вдъхне живот; нещо, което той прави с майсторството на сценарист, който ту спуска воала на приказния сюжет („Приказка за късмета“), ту наднича през пердето на религиозни ритуали („Сватба“, „Великден“), за да стигне до библейско „приплъзване“ на най-същностни човешки сили („Как се появи човекът?“, „Защо бог създаде жената“), които го движат навсякъде — волята за власт, за непрестанно надмощие и тази вечна болка и радост за мъжката душа — жената. Така, авторът се издига от абсурда с неговия социално-политически „гордиев възел“, за да остане във вечното пространство на човешките екзистенциали — мъка, радост, досада, скука, човешко, божествено, скотско-животинско и т.н.
Людмил Дуриданов - Информация за автора
-
Антон Пелов е типичен Телец, напълно се вмества в рамките на своята зодия. Не е чужд нито на упорството, нито на целенасочеността, нито на волското търпение трудно да постига набелязаните цели. Такъв му бил късмета, щом се е пръкнал в центъра на зодията. Като прибавим, че е и пълен фаталист — роден в петък, 13 май 1961 г. — представата за него добива пълни контури. Той е могъл да се появи навсякъде по света, но неизвестно защо е избрал гр. Враца, може би, защото там си дават хилядолетна среща планината и равнината. Иначе животът му тече спокойно и равно, без видими сътресения. Вярно, малко късничко започва да публикува, едва като студент в Алма Матер. Но с тази първа книжка вече опъва платната на своята лодка и ако има шанс и попътен вятър може да заплува в безбрежния океан на литературата.
- Съдържание
-
Вместо въведение (Людмил Дуриданов) . . . 5
Приказка за късмета . . . 7
Смъртта на слепеца . . . 10
Черната роза . . . 13
Гробарят . . . 18
Сватбата . . . 23
Горският бегач . . . 30
Великден . . . 32
Разбойникът, който намери хората . . . 36
Как се появи човекът . . . 38
Защо бог създаде жената . . . 40 - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Сканирани / Еми