Алехандро Паломас
Не се оправдавай, че си жив. Мама

Автор
Алехандро Паломас
Заглавие
Не се оправдавай, че си жив. Мама
Авторска серия
Амалия №1
Тип
роман (не е указано)
Националност
испанска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
първо (не е указано)
Категория
Съвременни романи и повести
Теми
Европейска литература
Преводач
Любка Славова
Език, от който е преведено
испански
Година на превод
2016
Редактор
Мария Панчева
Коректор
Виолета Петрова
Оформление на корица
Мила Лозанова
Предпечатна подготовка
Kontur Creative
Издател
Смарт букс
Град на издателя
София
Година на издаване
2016
Носител
хартия
Брой страници
296
Подвързия
мека
Цена
16,99 лв.
ISBN
978-619-7120-60-8
УДК
860-31
Анотация

Син гей, дъщеря лесбийка, брат женкар, развод… Животът е непредвидим и сложен, но майчината любов е фарът, чиято светлина ни превежда през бурите му. Действието на пожъналия огромен успех роман на Алехандро Паломас се развива в Барселона между най-хубавите и най-лошите събития, които могат да се случат на една майка. Една вдъхновяваща история за любовта, надеждата и силата на семейството
        
Много пъти са ми задавали въпроса защо написах тази книга, но досега не съм споделял истинската причина. Мисля, че моментът е настъпил. От няколко години винаги когато се връщам от път, мама ме кани да излезем да се почерпим. Уговаряме се, излизаме, аз й разказвам, тя ме слуша и поне два часа се смеем. Много се смеем.
Мама има особен, заразителен смях и правя всичко възможно да украсявам приключенията си с цялото чувство за хумор, на което съм способен, за да го чуя. И така, след едно хаотично пътуване до Лисабон, отново се разбрахме да се видим. Срещата ни донесе смях, много смях, и споделена съпричастност. В един момент ни видях отстрани — отворени един към друг, без прегради помежду ни. Помислих си, че имаме нещо неповторимо и специално, нещо, което за нищо на света не бих желал да загубя. И почти веднага усетих заседнала топка в гърлото си: „Как бих се връщал от път, без да излезем с нея да се почерпим? Как бих се почувствал, ако й се обадя, но не чуя гласа й от другата страна на линията? Какво бих правил, ако мама я няма?“.
Тази книга е моят авариен изход, отговорът на тези въпроси. Реших да я напиша, за да мога, когато мама вече я няма, да имам нещо материално, върху което да изплувам от корабокрушението; да имам частица от нея, която никога да не изчезне напълно.

Съдържание

Книга първа. Някои светлини и много сенки…11
Книга втора. Фарът…97
Книга трета. Корабът, на който всички пътуваме…185
Книга четвърта. Виолетовите утрини…277
Благодарности…296

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Alejandro Palomas
Und madre (

Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии Книжарници

Корици 2