Силвия Франк
Гала и Дали

Краят на Първата световна война е оповестил началото на ново време не само в икономическия и политическия живот на Европа. На сцената на културата също ври и кипи — освободени от ужаса на окопите и от мисълта за утрешния хляб, твoрци търсят нови вдъхновения. Ако реалността не е достатъчна, защо да не ги намерят отвъд, в сюрреалното?
В тези години на кипеж една млада и интелигентна жена е оставила с болка опустошената си родина и е намерила своето място в центъра на културния водовъртеж на Европа — Париж, в обществото на сюрреалистите. Променила е дори рожденото си име Елена на Гала, но винаги ще й липсва снежната безбрежност на руската степ.
В тези години един млад мъж, Салвадор, в малък каталунски град, далеч от кипежа на голямата Европа, е отхвърлил обучението в Академията на Мадрид и рисува в свой собствен стил, вдъхновяван от красотата на средиземноморския бряг, свързвайки реалност със сън и мечти.
Съдбата среща Гала и Салвадор, севера и юга, тя — женена и 10 години по-възрастна, той — млад и свободен, и ги свързва в една невъзможна любов. Тази връзка не успяват да разкъсат нито житейски трудности, нито злонамерени хора, „докато смъртта ги раздели“. Гала и Дали, неразделните.

Август, 1929 г. Френският поет Пол Елюар отсяда в каталунското рибарско градче Кадакес. Придружава го съпругата му Гала.
Елюар е дошъл да се запознае с младия художник Салвадор, препоръчан му за член на групата сюрреалисти. Той вижда в младия мъж оригинален, обещаващ творец, а Гала е впечатлена от екстравагантната му външност и излъчвания пламък.
Запленен от финеса на тази жена — видение, Салвадор се впуска да й разкрива красотата на страната, морето, брега, които страстно обича, и между двамата се заражда любов. Но Гала трябва да се върне в Париж при семейството си.
Дали ще е задълго?