Анатолий Иванов
Вечният зов • 1

„… Фашистките управници не са могли дори да си представят, че ние ще можем да се справим с евакуирането на стотици заводи, че ще успеем бързо да възстановим предприятията на ново място. Такова нещо е невиждано и нечувано в историята на земята и народите. А ние успяхме. Щом сме запазили нашите заводи и фабрики, ние сме спечелили войната. После, след победата, има да разсъждаваме учудени: как така сме могли? Как?
— Не зная, Поликарп, как ще отговорят на този въпрос нашите историци, социолози, икономисти и други учени. А аз си отговарям тъй… Може да има първна отбранителна линия, втора, но аз казвам, че има и трета, най-важната, която никакъв враг не може да пробие. Тя не минава по нашите граници, а минава, казано на малко тържествен език, през твоята и моята душа… И през милиони, милиони други… И аз зная, че за това писателите ще пишат книги, поетите ще съчиняват поеми и песни…“