Дора Габе
Мълчаливи герои

Как написах този роман
Написах романа „Мълчаливи герои“ след една случайна среща с дъщерята на моя герой капитан Райчо Николов. Не си спомням кой ме беше завел на гости у нея. То беше в Пловдив. Едва много по-късно узнах, че визитата ми и запознаването с госпожа Калчева не било случайност, но че тя дирила писатели да ги заинтересува да напишат книга за баща й.
Спомням си, че стаята беше пълна с гости, че някой помоли домакинята да покаже дипломата, чрез която руският император въвел Райчо Николов в дворянски чин. Аз не вярвах на очите си! Това беше огромна книга, подвързана с кожа, затворена с два златни шнура. Листата бяха от тънък копринен и пергаментов плат, с цветен шрифт, с украшения, с името на императора. На същия лист стоеше името на малкия Райчо.
Помолих домакинята да обясни за какво е била дадена тая диплома на баща й. Нейният разказ ме развълнува до такава степен, че образът на малкия Райчо изпъкна в мене като жив.
Още в същия момент аз реших да напиша повест за него. Събирах материали, проучвах епохата, в която се е родил и расъл, историческите събития през време на неговия живот в Русия, срещнах се с генерал Сарафов, който бил млад лейтенант, когато Райчо Николов действал като капитан през Освободителната война, и след шестмесечна ежедневна работа написах романа за два месеца. Преди войната той претърпя две издания, а след Девети септември — още няколко. Романът е пропит с любов към родината и Русия.
Дора Габе