Сай Монтгомъри
Душата на октопода

Сай Монтгомъри е автор на двайсет документални книги с изключителна популярност, предназначени за възрастни и за деца. Нейната биография за възрастни „Доброто ми добричко прасе“ се превръща в национален бестселър. „Спасението на новозеландския папагал какапо“ получава медал за информационна литература на името на Робърт Ф. Сибърт — най-високото отличие, присъждано за документална детска книга. „Магията на тигъра“ на Монтгомъри вдъхновява „Нешънъл Джиографик“ да създаде едноименен документален филм, посветен на нейната работа. Книгата „По пътя на розовите делфини“ — приключение в света на Амазония, е наречена „зашеметяваща“ („Пъблишърс Уикли“), „завладяваща“ („Буклист“) и „проникновена и лична“ („Ню Йоркър“); и се състезава за наградата за пътепис на „Лондон Таймс“. Монтгомъри е носителка на многобройни други отличия, включително награди за цялостен принос от Дружеството за защита на животните на САЩ и Асоциацията на книгоразпространителите от Ню Ингланд; както и на три почетни звания.
Сай живее в Ню Хампшър с кучето си Сали, ято волни кокошки-носачки и своя съпруг, писателя Хауард Мансфийлд.

Елмира Великова (р. 1956 г.) завършва английска езикова гимназия в Русе и английска филология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Първата й преводна книга — „Счупеното огледало“, сборник с разкази на Катрин Ан Портър — излиза през 1985 г. Превежда разкази от Съмърсет Моъм, включени в тритомника на „Народна култура“. Нейни са преводите на юношеския фентъзи трилър „Танцуващият замък“ (първа и втора книга от трилогията на Робин Джарвис); 3 книги от поредицата „Островът на приключенията“ от Хелън Мос; романите „Момичето преди“ на Дж. П. Дилейни и „Най-красивата жена във Флоренция“ на Алиса Паломбо; превела е също разкази на Джек Лондон, Марк Твен, О. Хенри, Брет Харт, Амброуз Биърс, Хамлин Гарлънд и др. от антологията „Шедьоври на американския разказ“.