Рей Чарлс, Дейвид Риц
Братко Рей

Мислих дълго преди да започна да пиша тази книга. Внимателно обмислих ползата от нея и всички вероятни последици. Ще обидя ли себе си? Това беше първият въпрос, който си зададох. Ще обидя ли някой друг? Има ли наистина нещо да крия, нещо, което да не мога да разкажа, нещо, от което се срамувам? Отговорът на всички тези въпроси е „не“. Обръщайки се назад, не намирам нищо за криене. Няма причина да не бъда откровен. Стореното — сторено. Не може да се върне. Не мога да се променям, а и не искам. Не е в природата ми. Освен това всичко е преживяно. Затова реших да ви разкажа нещата, както си ги спомням, без да спестявам нищо.
Никога не съм смятал да пиша книга за живота си. И през ум не ми е минавало. А и не обичам да пазя разни неща, дори собствените си плочи. Затова подходих към тези страници чист — без предварителни записки, без лични дневници.
Всичко в книгата идва от душата ми, като резултат от дълги разговори месеци напред, от освобождаването на мисълта ми. Понякога паметта ми е била остра, друг път ме е предавала и е оставила празни петна. Опитах се да си припомня всичко — и хубавото, и лошото — но зная, че не съм успял.
Сега съм на 48 (книгата е писана през 1978 г.) и отдавна чувам разни приказки за себе си. Някои от нещата, които хората говорят — добри ипи лоши, — са верни. Други са неточни или подвеждат. А има и прекалено щедри похвали — например, когато ме наричат крайъгълен камък в музиката или легенда на нашето време Това са силно казани неща и напоследък се опитвам да разбера какво мисля самият аз за себе си. Какъв се виждам? Но за да разбера това, трябва да се вгледам в себе си.
Нужно е да се обърна назад, да погледна нещата от верния ъгъл, да видя откъде съм дошъл и какво съм преживял. А това отнема доста време, прекарано в размисъл.
Смятам да се върна в миналото и да го изживея отново. Радвам се че и вие ще дойдете с мен
Рей Чарлс