Симон дьо Бовоар
Всички са смъртни

Издаден през 1946 година, романът „Всички са смъртни“ на френската писателка Симон дьо Бовоар (1908–1986) е притча, в която фантастичните елементи с: съчетават с исторически достоверни факти. Чрез увлекателния разказ за средновековния владетел Фоска, който бива дарен — или наказан — с безсмъртие, авторката води читателя през векове и земи, за да покаже пустотата на жаждата за власт, неудовлетвореността от постигнатото и безпомощността на отделната личност да допринесе за благото на хората и да съгради собственото си щастие. Ала разкривайки чрез безкрайния жизнен път на своя герой изчерпването на духовните възможности, тя всъщност изтъква нравствената сила на обикновените хора, които не ламтят за всемогъщество и вечен живот, но и не се щадят, за да следват поривите и убежденията си в краткото време, което им е отредено.
Внушенията на Симон дьо Бовоар надхвърлят тезата за безсилието на индивида пред неотменимия ход на събитията и будят прозрения за историческото време, за ролята на личността и народа в еволюцията на обществото.