Паисий Хилендарски
История славянобългарска

Тази книга е първият опит за критическо издание на Паисиевата История славянобългарска. За основа е взет текстът на Зографската чернова (Зогр. 43). Текстът на изгубените листове от ръкописа е попълнен по Първия котленски препис, направен през 1765 г. от поп Стойко Владиславов, бъдещия епископ Софороний Врачански, по оригинал, донесен в Котел от преподобния Паисий. В критическия апарат са включени варианти по шестте най-архаични преписа на Паисиевия труд, а именно: по най-ранния известен препис, Първи котленски или Първи Софрониев от 1765 г. (НБКМ 368), Музеен или Втори Самоковски препис (НИМ, инв. 39646), Самоковски препис от йерей Алекси Велкович Попович от 1771 г. (ЦИАН 137), Лазаров или Втори Русенски препис от 1811 г. (НБКМ 776), Чертков или Московски препис (ГИМ, Чертков 310) и Тошковичев препис (Калофер, ОУ „Христо Ботев“, инв. XII-2, отд. История). Изданието е придружено от нов превод на съвременен български книжовен език, отчитащ най-новите постижения на паисиезнанието. Научният коментар към превода поставя Историята в естествения й културен контекст, като тълкува исторически личности, географски названия, реални и понятия от средновековната и възрожденската ни история и култура. Изданието е снабдено с индекси и таблици, които го правят удобно за работа както за специалисти, така и за всички интересуващи се.