Вангчук Дордже
Махамудра

Пустотата няма нужда от опора,
Махамудра не опира lърху нищо.
Без полагане на никакви усилия,
а оставайки свободен и естествен,
можеш ти да разтрошиш ярема,
и Освобождението да постигнеш.
Тилопа
Из „Песен за Махамудра“

Махамудра, или „Великият Печат“, се отнася към Махаянистичната система за медитация върху природата на ума. Чрез този метод, както и чрез Шестте Йоги на Наропа, се постига състояние на Съвършенство и Просветление (постигане на природата на буда) в рамките на един единствен човешки живот.
Майстори на йога
Ученията Махамудра са предадени от Буда, появил се във формата на Ваджрадхара. Тяхната приемственост в Индия върви от Тилопа към Наропа и е донесена в Тибет от великия преводач Марпа. На свой ред той ги предава на Миларепа, който е известен с постигането на Просветление по време на своя живот благодарение на усилената си практика. От Джецун Миларепа ученията преминават у Гампопа, авторът на „Скъпоценното украшение на Освобождението“, а той ги предава на различни свои ученици, включително Дюсум Кхьенпа. Първият Гялва Кармапа, глава на школата Карма Кагю. Като се предава чрез последователните въплъщения на Кармапите и техните наставници и ученици, тази линия на Махамудра (Карма Кагю), оцелява, без да прекъсва, до днес.
Текстът „Махамудра, побеждаваща мрака на невежеството“ е един от главните трактати на медитативната система, практикувана от тази приемственост. Той е съставен от Деветия Кармапа, Вангчук Дордже (1556–1603), известен с блестящите си произведения на тази тема.