Силвия Андреева
Наричам те Спасение

Писането не е работа… То е чувство, потребност, себеотдаване, любов!
Писането не е тон… Дочут, втълпен, откраднат!
То е… Същност, преживяване, всеотдайност, неутолимост, желание да откриваш. И да бъдеш открит.
Писането е… Безброй заключени врати, стотици различни истории, вулкан от неподозирани емоции.
Удовлетворяващ ритъм вкарващ в релси изгубилите реда си мисли и новооткрити трепети.
Единствено то може да събере разплисканото ми съзнание, в рамките на редовете си.
С него се ражда „Аз“, другата живееща в мен. Сдържаната, умната, тихата.
„Аз“ живее в свое пространство.
Подредила си е листите, бюрото и задачите.
Тя безусловно ме спасява от монотонното ежедневие, от сълзите и бурите раждащи се в душата ми.
Живее живот в огледало.
Това е то писането, простичко казано.
С една дума…
Всичко!