Томас Бернхард
Мраз

"Какво говорят за мен хората? — попита той.
— Че съм идиот ли? Какво говорят хората? "
С това мото Томас Бернхард въвежда читателя в „Мраз“ — роман, с който големият австрийски писател започва пътя си към висините на литературата. Определят го като метафора за духовната и душевна студенина, като човекознание в арктически условия.
От първата до последната си страница той е суров, ръбат, депресиращ — и тъкмо затова е толкова убедителен в критиката си на една псевдоидилия. В него се запознаваме не толкова с ексцентричния художник Щраух — който в крайна сметка налага властта си над студента, изпратен да го наблюдава сред австрийските Алпи, — колкото с един неподправен Бернхард. И тъкмо защото в романа почти липсва хумористично оцветеният стил от късните му творби, неприязънта към околния свят се стоварва върху читателя без никакви задръжки. Мразът в него се умъртвява с мраз, мракът — с мрак.
И все пак да не забравяме, че разказва майсторът на хиперболата…