Линор Горалик
Всички, способни да си поемат дъх

Йоав Харам, директорът на караванката „Далет“, иска животните да спрат да говорят с него. Страшни са, от тях му прилошава.
Как изобщо стана така, че той оглави караванката „Далет“ — огромна, 3а единайсет хиляди души, втора по големина след „Гимел“ — той, който и от хората се страхуваше и не ги обичаше (страшни са, прилошаВа му от тях)?
Е, както всичко сега: в Министерството на селското стопанство беше средна ръка началник на средни проектанти и когато всичко гореше и разтърсваше всички, му казаха: „Хайде, Йоав Харам, решавй: къде ще бъде евакуационният лагер?“ — и той посочи с пръст парка „Яркон“.
Може би човекът трябВа да бъде оставен на мира: сега всички се лутат между истерията и вцепенението, всички се чувстват като свидетели на апокалипсиса — но някак вял и пуст, наужким: ту утре ще се мре, ту сега само хитрите кученца пред всяка станция на метрото ще просят „храна на дечицата“, а в останалото си живеем и ще продължим да живеем.
А що се отнася до точката „Животните изричат пророчества“ — това са врели-некипели, вятър работа; фактът, че животните изричат нещо — това да, това си е голяма работа. А пророчества изрича всеки градски мунчо.
Животните в Омскзапочнали да говорят (виж Уикипедия) седмица преди да дойде първото ясно съобщение от Рахат; В Бостън се случило на 25 март В 14:11, а на Беер Шева — едва 7 минути и 17 секунди след тоВа.
Да, горкият Израел наистина се оказа „пъпът на света“, както находчиво се пошегува Гаврилов.