Играчът
- Заглавие
- Играчът
- Подзаглавие
- Из записките на един млад човек
- Издателска поредица
- Класика (ФАМА)
- Тип
- роман (не е указано)
- Националност
- руска
- Език
- български
- Категория
- Класически романи и повести
- Преводач
- Лиляна Минкова
- Език, от който е преведено
- руски
- Година на превод
- 2003
- Редактор
- Мария Коева
- Технически редактор
- Олга Стоянова
- Коректор
- Мария Христова
- Издател
- Фама
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2003
- Носител
- хартия
- Печатни коли
- 9,25
- Формат
- 84/108/32
- Брой страници
- 148
- Подвързия
- мека
- Цена
- 6,00 лв.
- ISBN
- 954-597-167-3
- УДК
- 882-31
- Анотация
-
Младият Алексей Иванович е учител на децата на разорен генерал и влюбен в доведената му дъщеря Полина, в чийто живот има твърде много тайни.
Във въображаемия град Рулетенбург, моден балнеокурорт и средище на хазарта, се срещат обеднели аристократи и богати парвенюта, авантюристи и несретници, безогледни мошеници и скучаещи светски особи, леки жени и лековерни мъже. Любовни триъгълници се създават и разпадат, човешките съдби се решават от случайността в игралните зали — шеметна е въртележката от страсти, еднакво унищожителни са любовта и рулетката.
В „Играчът“ стават до болка осезаеми магията на казиното и магията на великия и вечно модерен Достоевски. - Рекламни коментари
-
„Достоевски беше пророк. Неговите творби не се четат — те се изживяват, изстрадват и никога не избледняват от паметта.“
Дмитрий Мережковски
„Достоевски е единственият, който ме е научил на нещо в областта на психологията.“
Фридрих Ницше
„Стойността на Достоевски е тъй голяма, че за руския народ е достатъчно да го назове, за да обоснове пред света своето битие. Достоевски ще бъде негов застъпник пред Страшния съд на народите.“
Николай Бердяев - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Ф. М. Достоевски
Игрок (1867) - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии Книжарници
- Промени