Теодор Фонтане
Ефи Брист

В голямата група па експерименталните, социално-психологическн и културно-исторически, сиреч съвременни романи, в които е подложено на критика пруското дворянство с неговите закостенели понятия за чест, най-прочут е романът „Ефи Брист“, излязъл през 1895 г., в който се рисува една жертва на половинчатостта. Един дворянин, чиновник, се влюбва в много млада, хубавичка девойка от старо дворянско семейство и се оженва за нея. Всичко, външно взето, е благополучно, но бракът се разбива: Ефи е жива, темпераментна; мъжът й, Инщетен, макар да не е кариерист, е всецяло изпълнен от службата си, не е педант, но е твърде много „възпитател“, не държи строго на външните форми, но им се подчинява. Клетата Ефи си е представяла всичко „красиво и поетично“, но действителността е друга. Тя е самотна и става жертва на един случаен, банален съблазнител. Една случайност разкрива „грехопадението“ й и мъжът й убива съблазнителя на дуел; следва развод; Ефи се връща в родителския дом, но сърцето й е завинаги разбито. Унищожен е вътрешно обаче и Инщетен, чийто живот става безсмислен без любимата жена.