Стив Сем-Сандберг
Императорът на лъжите

Братя и сестри, дайте ми ги. Дайте ми децата си…!

Познат и под името „Бедните в Лодз“, считаният за модерна класика роман на Стив Сем-Сандберг се откроява като една от най-въздействащите творби, посветени на жестокостите и суровата реалност на Холокоста.
„Императорът на лъжите“ пресъздава детайлно документираната история на повече от четвърт милион евреи, затворени в гетото на полския град Лодз. Всички те са подвластни на противоречивата личност на Хаим Румковски, който, воден от наивна заблуда или безмерна амбиция, е убеден, че може да се споразумее с нацистите, ако превърне сънародниците си в незаменими работници за Райха.
Авторът стъпва върху наличните подробни архиви за събитията в гетото и обрисува завладяващата картина на царуването на Румковски и неговите сложни и драматични отношения с нацистите, със сънародниците му и особено с децата на гетото. Той се кълне в своята загриженост за тях, но когато идва заповедта да бъдат депортирани, не се поколебава да увещава родителите им, че ги чака по-добра участ извън гетото. А с напредването на войната жадната паст на концлагери като Аушвиц има нужда от нови и нови жертви — и Румковски трябва да я засища: човек по човек и семейство по семейство.

В своя изключителен роман (допълнен със стотици прецизни преводачески бележки от Стефка Кожухарова) шведският писател майсторски улавя панорамата на човешката болка и в дълбочина проучва природата на злото. Без да спестява подробности, авторът описва робския труд, глада, напразните опити за бягство и страданията, на които са подложени обитателите на гетото. И най-важният въпрос остава кой е Румковски — безмилостен опортюнист, жаден за власт нацистки колаборатор или прагматик, който се стреми да спаси еврейски животи чрез призивите си за сътрудничество с властите?

„И големият Хаим обитаваше лъжата си, както императорът обитава двореца си. На всяка врата чакаха слуги, които падаха на колене и питаха дали могат да направят още нещо за него. В такъв случай какво се случва с лъжата, когато тя е естествено продължение на цялостния облик на човек? Съмнението и недоверието, казваше Румковски, са за слабите.“