Бунтът на бесените
- Заглавие
- Бунтът на бесените
- Авторска серия
- Махагон №5
- Тип
- роман
- Националност
- немска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо (не е указано)
- Категория
- Съвременни романи и повести
- Преводач
- Тодор Берберов
- Език, от който е преведено
- немски
- Година на превод
- 1958
- Редактор
- Елена Николова-Руж
- Художник
- Вернер Клемке
- Художествен редактор
- Васил Йончев
- Технически редактор
- Кръстю Георгиев
- Коректор
- Евгения Кръстанова
- Издател
- Народна култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1958
- Адрес на издателя
- ул. Гр. Игнатиев 2-а
- Печат
- Държ. полиграф. комбинат Димитър Благоев
- Носител
- хартия
- Литературна група
- IV
- Дадена за набор/печат
- 3.VII.1958 г.
- Печатни коли
- 18 3/4
- Издателски коли
- 27,50
- Формат
- 84×108/32
- Поръчка
- 48 (742)
- Брой страници
- 300
- Тираж
- 10000
- Подвързия
- твърда
- Цена
- 9,40 лв.
- УДК
- 830-31
- Анотация
-
„Бунтът на бесените“ е предпоследната книга от поредицата „Махагон“, която обхваща шест, всеки за себе си завършени романи. Тази поредица ни запознава с условията на живота в Мексико през времето на диктатора Порфирио Диас и ни дава ярка картина на порядките, които доведоха до революцията от 1910–1920 година. Така наричаният в романа „Старец“, „касик“ и пр. е Порфирио Диас, президент на Мексико от 1877 до 1880 и от 1884 до 1911, когато президент става „Палечко“, т. е. Франциско Мадеро, който възглавява революцията, чиито първи стъпки се описват в „Бунтът на бесените“. Тази книга е претърпяла 21 издания на 14 езика и е предизвикала най-ожесточени спорове, но многобройни анкети са установили, че обрисуваните там условия напълно отговарят на действителността.
Отдаден на своето страстно съчувствие към теглото на бедните пролетарии-индианци, авторът на места се увлича дотолкова, че влага в устата на своите герои — прости, неграмотни селяни и работници — думи и изрази, които не отговарят нито на тяхната култура, нито на битието им. Затова често диалогът в романа страда от липса на персонификация. Това не може да не направи впечатление на нашия читател, защото у нас — особено в последните години — изискванията към стила са много по-големи, отколкото в редица капиталистически страни. Такива несъответствия, някои „грапавини“ и доста публицистични изрази оставихме на много места съзнателно в превода, за да дадем представа за типичния стил на Б. Травен. Що се отнася до испанските думи, които изобилстват в оригинала, възприехме членуването; и образуването на множествено число да става по начина, отдавна въведен в подобни руски преводи, а оттам минал и у нас — свикнали сме например да казваме и пишем „един гаучо“, но да членуваме „гаучосът“ и да говорим за много „гаучоси“. Тия испански думи не преведохме на български, за да запазим особения колорит на романа. - Информация за автора
-
Всъщност за автора почти нищо не може да се каже. Тъй като… никой не го познава. Не се знае нито истинското му име, нито произходът му, нито рождената му дата, нито местожителството му. Никакъв портрет от него не съществува. Дори самите издателства поддържат връзка с този толкова известен писател само чрез пълномощници, които упорито отказват да дадат каквито и да е сведения за криещото се под псевдонима Б. Травен лице. Преди няколко години американското списание „Лайф“ обеща 3 000 долара награда за отговора на въпроса: Кой е Б. Травен? Стотиците получени в редакцията писма само увеличиха броя на легендите, но и този път никой не можа да установи нещо положително.
Единственото, което се знае за Б. Травен, е това, че той пише на немски и по всяка вероятност живее от много дълго време в Мексико. Първите негови книги излизат в Германия към края на двадесетте години, а днес романите му са преведени на почти всички културни езици и достигат милионни тиражи. Много от тях са екранизирани и снети на филм. Българският читател познава досега четири книги от Травен: „Бялата роза“ (1942), „Лов на хора“ (1943), „Памукоберачи“ (1946) и „Корабът на мъртвите“ (1946).
Цялото творчество на Б. Травен е изпълнено с гневен протест срещу всеки вид деспотизъм и тирания и е пропито с дълбоко съчувствие към всички потиснати и обезправени. „Корабът на мъртвите“ ни разказва историята на един американски моряк — човек без име, паспорт и документи, преследван от безмилостни бюрократи, които го прехвърлят от една държава в друга и не го оставят да заживее като останалите граждани. „Памукоберачи“ ни запознава с участта на общия работник в памучните плантации и петролните полета на Мексико и с безмилостната експлоатация, на която го подлагат там. „Мост в джунглата“ е величествен епос на майчината любов — творба, посветена на майките от всяка народност, от всяка страна, от всеки език, от всяка раса, от всеки цвят на кожата. „Бялата роза“ описва борбата на индианеца Асинто с една могъща петролна компания за старата семейна хасиенда. Не по-малко известни са и късите разкази, събрани в две книги: „Докторът на бандитите“ и „Неканени гости“ — в Северна и Южна Америка с право са наредили Б. Травен на едно от първите места между прогресивните майстори на късия разказ. - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
B. Traven
Die rebellion der gehenkten (1956) - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / Еми
- Сканирани / Еми