В. Г. Короленко
Слепият музикант

Владимир Галактионович Короленко (15/27.07.1853, град Житомир, Украйна — 25.12.1921, Полтава, Украинска ССР) е руски писател и обществeн деец. Учи в технологическия институт в Петербург (от 1871) и Петровската земеделска академия (от 1874). Участник в революционното движение, народник. Репресиран от царската власт. От 1885 г. след завръщането си от заточение живее в Нижни Новгород, от 1896 г. в Петербург, от 1902 г. главно в Полтава. Почетен академик от Императорската Академия на науките. През 1900–1902 г. протестира срещу лишаването от званието „почетен академик“ на Максим Горки. Редактор на сп. „Русское богатство“ (1904–1918, с прекъсвания). Изявява се като прозаик, журналист и публицист. Разкази и повести: „Сънят на Макар“ (1883), „Слепият музикант“ (1886), „Без език“ (1895), автобиографичния роман „История на моя съвременник“ (1922) и др. Всичките му значими произведения са издадени на български език.