Исабел Алиенде
Ева Луна

Исабел Алиенде е чилийско-американски автор и журналист, която пише в традицията на „магическия реализъм“ (литературен стил, при който магически и фолклорни мотиви/елементи се вмъкват в наглед реалистичния контекст), смятана за една от първите успешни романисти в Латинска Америка. Романите ѝ са базирани отчасти върху собствените ѝ преживявания, често фокусирани върху опита на жените, преплитайки заедно мит и реализъм.
„Корените на един човек не се крият в пейзажи, държави или нации, те са вътре в него.“


Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Лима, Перу. Има написани над 20 книги, преведени на повече от 35 езика и продадени над 67 милиона копия. Неин кръстник е Салвадор Алиенде, първият социалистически президент на Чили и братовчед на баща ѝ, който е бил дипломат. Той изоставя семейството си, когато Исабел е едва на две години. В този период, заедно с майка си, братята и сестрите си, се местят в Чили при дядо ѝ. В едно свое интервю за The Telegraph, авторката споделя: „Живеехме в една заможна къща — без пари. Дядо ми плащаше за това, което беше необходимо, но майка ми дори нямаше пари, за да ни купи сладолед. Исках да бъда като дядо си, защото майка ми имаше ужасен живот, а той имаше всички привилегии, силата и свободата — мисля, че в този момент започнах да се бунтувам срещу всички човешки авторитети — полицията, църквата, всичко.“
По-късно майка ѝ се омъжва повторно за Рамон Хуидобро, също дипломат — семейството често се мести, когато местят постовете на новия ѝ съпруг. Алиенде заявява, че е решена да работи още като млада жена и тя започва своята писателска кариера като журналист — през 60-те и 70-те години става популярен журналист в телевизията и списанията.
Исабел Алиенде се омъжва за първия си съпруг Мигел Фриас през 1962 г. Те имат две деца — Паула (родена през 1963 г.) и Николас (роден през 1966 г.).
Животът на авторката се променя завинаги, когато генерал Аугусто Пиночет осъществява военен преврат през 1973 г., с което отхвърля правителството на Салвадор Алиенде. По време на атака срещу президентския дворец Салвадор Алиенде е застрелян и убит (след десетилетия спорове около причината за смъртта му, аутопсията потвърждава през 2011 г., че става дума за самоубийство). Исабел активно помага на жертвите на репресиите и жестокостта на режима на Пиночет, но осъзнавайки, че е опасно да остане в Чили, тя напуска страната със съпруга си и двете си деца през 1975 г. — в този период живеят в изгнание във Венецуела за 13 години.
След развода си с Фриас през 1987 г., Исабел сключва втори брак с адвоката и писател Уили Гордън през 1988 г., но след 27 години заедно те също се разделят през 2015 г. По време на брака си двойката преживява тежко смъртта на две от децата на Гордън от предишна негова връзка, както и загубата на дъщерята на Алиенде — Паула, която умира през 1992 г. на 28-годишна възраст след усложнения от рядко заболяване — порфирия (заболяване на черния дроб, при което организмът не произвежда достатъчно хемоглобин). В чест на дъщеря си авторката учредява Фондация „Исабел Алиенде“, която се стреми към икономическа и социална справедливост за жените.
През 1981 г. Исабел започва да пише писмо до дядо си, който е на смъртен одър в Чили. Писмото се превръща в основа на първия ѝ роман „Къщата на духовете“ (1985 г.), който става световен бестселър и дава начало на литературната ѝ кариера. Романът разказва историята на две семейства, живеещи в Чили през 20-те години на 20-ти век до военния преврат от 1973 г., съчетавайки елементи на магически реализъм и политически свидетелски показания. Авторката сама определя тази книга като част от трилогия (другите две заглавия към нея са „Дъщеря на съдбата“ и „Портрет в сепия“), но фабулно те не са точно това. Други популярни нейни творби са „За любовта и сянката“ (1987), „Ева Луна“ (1987), „Японският любовник“ (2015) и др.
Книгите на Алиенде са някак различни, странни, засягащи сериозни политически и социални проблеми и въпроси — тя е от онези автори, които или много ще се харесат на читателите, или ще отиде в другата крайност, останала неразбрана. Романът „Ева Луна“ е друг международен фаворит от нейното творчество, публикуван през 1989 г. Книгата е класифицирана от мнозина като пример за литературната традиция на испаноезичните романи, тя също така запазва ожесточена и влиятелна насоченост към женствеността и специфичния път на момичетата и жените в неблагоприятния свят на Латинска Америка от средата на 20-ти век.
„За любовта и сянката“ също е много въздействащ роман — една своеобразна приказка за романтика, смелост и трагедия, изправени срещу незаличимия фон на страна, управлявана с железен юмрук — и населена с онези, които се осмеляват да го оспорят.
В хода на кариерата си Алиенде получава многобройни награди за своята работа, включително чилийската национална награда за литература (2010 г.) и наградата Library of Congress Creative Achievement Award for Fiction (2010 г.). През 2014 г. президентът Барак Обама награждава Алиенде с президентския медал на свободата (тя приема американско гражданство през 1993 г.).
Благодарение на своя собствен стил и влияние, Исабел Алиенде се нарежда сред най-забележителните жени в литературата.