Ник Кейв
И магарето видя ангела

Никълас Едуард Кейв (роден на 22 септември 1957 г.) е австралийски музикант, композитор, поет, автор, актьор и сценарист. Най-известен е с участието си в групите „The Bad seeds“ и „The Birthday party“ .
Ник Кейв е роден в малкото градче Уоръкнабийл (Warracknabeal), в щата Виктория, Австралия. Майка му — Доун е била библиотекарка, а баща му — Колин, учител по английски език. Той има двама братя — Тим (р.1952 г.) и Петер (р.1954 г.), и сестра — Джули (р.1959 г.).
Като дете е живял в Уоръкнабийл (Warracknabeal), а по късно в Уангарата (Wangaratta), провинциална Виктория. Той е кръстен и възпитан в Англиканска църква. Получава образованието си в класическа гимназия и Факултет по изкуства (Мелбърн), който посещава само две години.
В гимназията се запознава с Мик Харви и заедно формират училищна група, по-късно прераснала в „The Boys Next Door“, с която през 1979 г. Ник Кейв издава първия си албум „Door Door“. „The Boys Next Door“ скоро се прекръщават на „The Birthday Party“, издават едноименен албум (1980 г.) и се преместват от Мелбърн в Лондон. Излизат албумите им „Prayers on Fire“(„Молитви върху огън“)(1981) и „Junkyard“(„Сметище“) (1982), но така или иначе Лондон не се впечатлява достатъчно и групата се премества в Западен Берлин, където записва три студийни албума и два сингъла — единия от които „Mutiny“(„Бунт“) е краен израз на екстремистката ѝ музика.
През 1983 г. „The Birthday Party“ се разпада и Ник Кейв се установява за кратко в Лос Анджелис, пишейки филмов сценарий — „Ghosts…Of The Civil Dead“ („Духовете на цивилните мъртви“), който по-късно се превръща в театрална пиеса, филм за затворници и музикален албум (1989 г.). Приблизително по същото време от останките на „The Birthday Party“ — самият Кейв и Мик Харви (барабани), Бликса Баргелд (китара) от „Einsturzende Neubauten“, Бари Адамсън (китара и пиано) от „Magazine“ и Хюго Рейс (китара) формират „The Bad Seeds“(„Лошите семена“). Заедно с Анита Лейнпрез 1984 г. групата издават първия си албум „From Her To Eternity“(„От нея до Вечността“).
През 1985 г. излиза „The Firstborn Is Dead“(„Първородният е мъртъв“), в който групата експлоатира библейски, а в музикално отношение — блус-мотиви от делтата на Мисисипи.
През 1986 г. — „Kicking Against The Pricks“, където са събрани предимно кавъри — между които и на „Hey Joe“ и на „All Tomorrow’s Parties“(„Velvet Underground“), последван още същата година от „Your Funeral…My Trial“ („Твойто погребение…Моят процес“), а през 1988 от „Tender Prey“(„Нежна жертва“). „Your Funeral…My Trial“, „She Fell Away“, „Mercy Seat“(„Място на състраданието“), „City of Refuge“(„Град на Спасението“) — централните композиции от последните два албума третират предимно християнска проблематика.

През 1992 г. излиза „Henry’s Dream“, в който дори и не толкова трагичната тема за липса на алкохол („Чашата ми е празна, братко“) придобива болезнен оттенък. Следва световно турне и концертният „Live Seeds“, а през 1994 се появява „Let Love In“, обединен около едноименната композиция и двете „Do You Love Me“.

Любовната тематика не променя особено настроението на песните и музиката, но дори и според Кейв никой не е очаквал от него да издаде весел и радостен албум. Все пак „Murder Ballads“ (1996) представлява истинската кулминация на дългогодишната обсесия на Ник Кейв от мотива за смъртта и насилието. Всяка от песните е построена върху наратив, разказващ за смъртта на любимата/любимия, за убийството ѝ/му от другия поради несподелени чувства („Henry Lee“ с Пи Джей Харви), материални затруднения („The Willow Garden“) и просто романтичност в несъвместимостта на красотата с живота („Where The Wild Roses Grow“ с Кайли Миноуг) или върху размишленията на масов убиец, отричащ свободната воля („O’Maille Bar“) и на самотна нещастна девойка, съзнаваща трагичната преходност на всичко живо („The Curse Of Milhaven“).
Синглите с участието на Пи Джей Харви и Кайли Миноуг заемат първите места в класациите и през 1996 г., MTV награди Ник Кейв за най-добър мъж-певец, награда, която Кейв отказва с думите „Благодаря ви, но не…, не ви благодаря“, мотивирайки се, че не иска да се състезава с други хора в областта на изкуството.
През 1997 излиза „The Boatman’s Call“ — най-опростеният и лиричен албум дотогава, без характерните неясни метафори и множество текстови препратки, а през 1998 „The Bad Seeds“ издават „The Best of Nick Cave and Тhe Bad Seeds“, след което Ник Кейв започва да работи предимно сам.
Ник Кейв издава първата си книга –"King ink", през 1988 г., колекция от текстове и пиеси. През 1997 г. следва „King ink II“, съдържаща песни, стихове, както и препис от радио есе, което е направил за BBC.
Докато се основава в Западен Берлин, Кейв започва работа по творба, която ще се превърне в дебютния му роман — „И магарето видя ангела“(1989 г.).
На 8 септември 2009 г. е публикуван втория му роман наречен „Смъртта на Бъни Мънро“.