Ивелина Радионова
Йова разказва

Шарен е животът — писана стомна, пълна с трудности и лекота, веселба и страдание. Откакто свят светува скърцат порти, птичета вият гнезда, ветрове инатлъците си мерят, а човекът щастие дири. Рождено право му е то. Но понявга, догде се сменят сезоните, от гледците му сълзи се откъртват. Печална ли е душата му, смълчава се, песни и приказки започва да милее. Щото златни мъдрости са те, прошепнати край тлеещи огнища, под вековни дъбове и до момини чешми. През цедилото на времето са минали, от сивото да избавят.
Аз съм Йова, дъщеря на Алтъна и Дойчин, разказвачка на приказки. От малка протягам ръце към небето със звездите да си играя. Те ме научиха где правдата и кривдата замръкнат, как тресчица от жално око да извадя и счупената кост на надеждата да лекувам, с колко менчета жива вода да полея отъпканото цвете на доброто, та да се съвземе и разцъфне у всекиго, кога сол да хвърля на кръстопът, злото да пропъдя и кърпичка с щурци да напълня, че тия свирачи да повикат радостта.
С вас съм през девет планини в десета, от север до юг и от изток до запад. Близки сте ми по кръв, по сърце, по съвест и болка. Днес късам пендарата. дето нося на шията от първия си дъх и я връзвам на цъфнала клонка. Плата плащам на съдбата да хванат сила думите ми, да затиснат грозноватото в дните и да бъде любов между людете. Подир туй под сините ресници на утрото ще последвам кервана на мравките, в бъдното ще гледам, та да ви река, че хубавото иде.
Ваша Йова