Донка Петканова
Константин-Кирил: Денница на славянския род

Автор
Донка Петканова
Заглавие
Константин-Кирил: Денница на славянския род
Издателска поредица
Старобългарски книжовници №1
Тип
изследване
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
второ допълнено
Категория
Литературознание
Жанр
Научна студия
Редактор
Светла Гюрова
Художник
Кремен Бенев
Коректор
Александра Хрусанова
Предпечатна подготовка
„Хермес — КБ“
Издател
Издателство „Време“
Година на издаване
1994
Печат
Полиграфически комбинат — София
Носител
хартия
Формат
84/108/32
Брой страници
144
Тираж
3500
Подвързия
мека
Цена
70 лв.
ISBN
954-8568-02-0
УДК
949.72.031.5(092) 886.7(092)
Анотация

Книгата е посветена на живота и епохалното дело на Константин — Кирил Философ, който поставя началото на нова писмена култура в Европа. Константин е показан като човек с разностранни познания, полемически дар и дипломатически усет.
Той се справя успешно с всички трудности и печели уважението на противниците си. Оценено е значението на Кирил като създател на оригинална азбука и като изкусен преводач; проследена е борбата му за утвърждаване на новата писменост. В сблъсъка с триезичниците в Моравия и Венеция той е очертан като носител на прогресивни идеи, с които внася нова струя в духовния живот на Европа.
Отделни глави са посветени на литературното творчество на Кирил и на оценката на неговата личност от страна на съвременниците му. В труда се подчертава историческата роля на България при опазването и развитието на Кирило-Методиевото дело и неговото обществено значение през вековете.

Информация за автора

Донка Петканова (15 август 1930 — 18 март 2016) е родена в Бургас, но до петгодишна възраст живее в Жеравна, където майка ѝ жеравненката учителства. Средното си образование завършва в Бургас, но планината и Жеравна остават в сърцето ѝ завинаги. Там, освен че се връща за отдих, кипи и трескава писмена дейност.
През 1948 г. Донка е приета във Филологическия факултет на Софийския университет. Завършва висшето си образование през 1952 г. Става първият председател на кръжока по стара българска литература, ръководен от проф. Петър Динеков. Тук тя пише и първите си доклади и реферати, които не остават незабелязани и професорът я поощрява за научноизследователска дейност. Излиза конкурсно място за аспирантура (днес докторантура) по стара българска литература и Донка Петканова кандидатства. След успешно положен изпит, класиране на първо място, тя е назначена за аспирант по старобългарска литература. Защитава дисертацията си „Дамаскините в българската литература“ през 1957 г. и една година след това е назначена за редовен асистент на проф. Динеков в катедрата по българска литература. Петканова тръгва по пътя на една трудна наука — медиевистиката (от лат. наука, която проучва историята на средните векове), работи сериозно и вглъбено. Защитава и докторска работа — „Апокрифна литература и фолклор“. От 1980 г. е професор, основоположник и завеждащ новосъздадената Катедра по кирилометодиевистика при Факултета по славянски филологии. Катедрата е единствена в света и се занимава с проблемите на старобългарския език, на историята на старобългарския език, на старобългарската литература. Особен акцент се поставя върху епохата на Кирил и Методий — тяхното дело, значението и последиците му, културното обкръжение, учениците им и кирилометодиевската проблематика в по-късните векове.

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
bnr.bg (информация за автора)
Връзки в Мрежата
Библиографии Книжарници
Чужди рафтове

Корици 2