Тъй рече Заратустра
- Заглавие
- Тъй рече Заратустра
- Подзаглавие
- Книга за всички и никого
- Други автори
- Елизабет Фьорстер-Ницше (послеслов)
- Тип
- философска проза
- Националност
- немска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- пето
- Категория
- Философия
- Жанр
- Философска проза
- Теми
- Европейска литература
- Преводач
- Мара Белчева
- Език, от който е преведено
- немски
- Година на превод
- 1915
- Редактор
- Пенчо Славейков
- Издател
- Логис/Комо
- Година на издаване
- 1990
- Печат
- ДП „Васил Александров“ — Враца
- Други полета
-
В книгата е обозначено второ издание.
В сегашното издание си позволихме да осъвременим правописа и пунктуацията. Запазихме съкровищното дело на Мара Белчева и Пенчо Славейков, като се намесихме само при някои съвсем архаизирани думи и изрази.
Логис, 1990 г. - Носител
- хартия
- Брой страници
- 216
- Подвързия
- мека
- Цена
- 5,99 лв.
- УДК
- 830-312.1
- Анотация
-
„Тъй рече Заратустра“ е философска поема и най-популярното произведение на немския философ Фридрих Ницше. Идеите изразени от Ницше в книгата оказват неимоверно влияние върху мисълта на ХХ век.
Книгата разказва за съдбата и учението на пътуващ философ с име Заратустра, нарекъл се така в чест на древния персийски пророк и основател на първия в историята дуализъм със световна религия — Зороастър (Zarathushtra). Една от основните идеи в поемата е тази, че човекът e един междинен етап от превръщането на животното (човекоподобните) в Свръхчовек (на немски: Übermensch), т.е. към нравственото самоусъвършенстване.
Книгата е своеобразно мисловно предизвикателство на Ницше към Homo sapiens със заобикалящата го действителност пропита от езотеричен дух, с изтерзана етика в исторически ракурс. В това произведение на Ницше за първи път се появява израза „смъртта на Бога“ (на немски: „Gott ist tot“), доразвит в „Залезът на боговете, или как се философства с чук в ръка“. - Информация за автора
-
Фридрих Ницше (1844–1900) е класически филолог, философ и писател. Пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, съвременна култура, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва съществено влияние върху философията, а и отвъд нея, особено върху екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.
Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).
Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 г. в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. След като през 1849 г. бащата умира от заболяване на мозъка, а на следващата година умира и малкият син, семейството се премества в Наумбург, където живее заедно с майката и двете неомъжени сестри на Ницше.
Фридрих Ницше учи в частно училище, където се сприятелява с Густав Круг и Вилхелм Пиндер — и двамата деца на изтъкнати семейства. През 1854 г. постъпва в гимназията в Наумбург, но след като показва необичайни заложби в музиката и езиците, е приет в известното средно училище „Шулпфорта“ край града, където учи от 1858 до 1864 г. Там той се сближава с Карл фон Герсдорф и бъдещия ориенталист Паул Дойсен и получава солидна подготовка в областта на литературата — най-вече древногръцката и римската класика — и за пръв път попада в среда, различна от семейния живот в малък протестантски град. През този период той започва да съчинява собствени стихове и музикални композиции. - Бележки
-
Стр. 212 е празна.
- Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- iztok-zapad.eu (информация за автора)
- Връзки в Мрежата
- Библиографии Книжарници
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / billybiliana