Константин Симонов
Южни повести

Константин (истинско име — Кирил) Михайлович Симонов, съветски руски писател, общественик, преводач, сценарист, е роден на 28 ноември 1915 г. в Петроград (Санкт Петербург). От арменски произход. Баща му Михаил Агафангелович Симонов през Първата световна война емигрира в Полша.
През 1919 г. майка му княгиня Александра Леонидовна Оболенска се омъжва в Рязан за преподавателя по военно дело, бившия полковник от руската императорска армия, по-късно командир (генерал-майор) в болшевишката РККА Александър Григориевич Иванишев. Детството му минава във военни градчета и командирски общежития. От 1931 г. живее в Москва.
Печата от 1936 г. Учи в Литературния институт „А. М. Горки“ (1938). Член на Съюза на писателите на СССР (1938), започва аспирантура в ИФЛИ, публикува поемата „Павел Черният“. Завършва курсовете за военни кореспонденти при ВПА „В. И. Ленин“ (1941). Член на КПСС (1942). По време на войната е журналист.
Издава 3 пиеси, две книги със стихове, повест, а след нея — очерци и др. Много пъти е в задгранични командировки (Япония, САЩ, Китай), бил е главен редактор на сп. „Новый мир“ (1946–1950 и 1954–1958), главен редактор на „Литературная газета“ (1950–1953). Заместник-генерален секретар и секретар (1946–1959 и 1967–1979) на СП на СССР.
Герой на социалистическия труд (1974). Носител на Ленинска (1947) и 6 пъти на Държавна (Сталинска) награда на СССР (1942, 1943, 1946, 1947, 1949, 1950). Депутат (1946–1954). Кандидат за член на ЦК на КПСС (1952–1956). Член на ЦРК на КПСС (1956–1961 и 1976–1979). Третият му, последен брак, е с Лариса Алексеевна Жадова (Жидова, 1927–1981), специалист по руския авангард.
Съчинения: „Истински хора“ (1938), „Димът на отечеството“ (повест, 1947), „Приятели и врагове“ (1948), „Другари по оръжие“ (роман, 1952, нова редакция — 1971), „Живите и мъртвите“ (роман, 1959), „Южни повести“ (1956–1961), „Хората не се раждат войници“ (роман, 1964), „Из записките на Лопатин“ (цикъл повести, 1965), „Последно лято“ (роман, 1971) и мн. др.
Умира на 28 август 1979 г. в Москва, според завещанието му прахът му е разпръснат на полето край Могильов. Събраните му съчинения са издадени в 10 тома през 1984 г. Много от произведенията му са екранизирани.