Ерих Мария Ремарк
На западния фронт нищо ново

Роден е на 22 юни 1898 г. в Оснабрюк, Германия в работническо семейство. Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен — пише няколко есета, стихотворения и началото на бъдещия роман „Мансардата на бляновете“.
В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 г. Мобилизиран е в армията и изпратен на Западния фронт във Френска Фландрия.Там е ранен и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.
Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“. Ерих Мария Ремарк сменя различни професии — учител, библиотекар, търговец, журналист и редактор. Като редактор на хановерския рекламен вестник „Ехо континентал“ Ремарк пътува из много страни — Италия, Швейцария, България, Турция.
Романът, който му донася световна слава е „На Западния фронт нищо ново“, публикуван през 1929 г. и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината той е преведен на двадесет и шест езика (също и на български — с три издания), а през 1930 г. е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.
В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна — националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа — „Обратният път“. И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“, „Триумфалната арка“, „Време да се живее и време да се мре“, „Черният обелиск“, „Нощ в Лисабон“ и посмъртно публикувания „Сенки в рая“. Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.
В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар — бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.