Аделина Ангушева-Тиханова
Гадателните книги в старобългарската литература

Гадателните книги са разнородна група от текстове, в които по различни природни и психосоматични белези се предвещават климатът, реколтата обществените колизии и съдбата на човека. Те са се оформили в окончателен вид в края на елинистическата епоха като наследници на асиро-вавилонските прогностични жречески таблици, халдейско-египетските традиции в предвещаването при синтеза им с гръцката астрология и етруско-римските прорицателски техники. В този смисъл те не са рожба на средновековната култура, те стават такива в процеса на своето функциониране и разпространение, чрез преводите на различни езици и взаимоотношенията си с различните културни равнища през тази епоха. На процеса на това „ставане“, на превръщането на гадателните книги в средновековни писмени паметници в старобългарската литература е посветено това изследване.
Досега в палеославистиката са издадени сравнително голям брой текстове на гадателни книги, направени са и отделни проучвания, засягащи текстологията, произхода на преводите, отношенията им с фолклора, съдържанието им като исторически извор.
Нашата цел е да се очертае мястото на гадателните книги в сферата на вещателната традиция, да се посочат онези типове гадателни книги, които са присъщи на средновековната българска книжовност. Много въпроси буди и самото съдържание на гадателките книги — какво всъщност ни казват техните проречения, какъв е смисълът и генезисът им, как тяхното съдържание се вписва в една културна система, чужда на света, който ги е породил? Как гадателните книги изграждат общия контекст на идеи и представи за света, отразени в средновековната българска книжовност. Настоящата книга е опит да се даде отговор на тези въпроси.
Изследването обхваща периода от XII в., откогато датират най-вероятно приписките за добри и зли дни в Асеманиевото евангелие, До края на средновековната епоха, като за сравнение бяха привлечени и текстове от XIX в., съхранили чертите на по-стари паметници. В старобългарската литература гадателките книги са преводни съчинения, дошли от византийската литература. Ето защо навсякъде където е възможно, за сравнение ще бъдат привличани и гръцки писмени паметници.
Първоначално преведени в старобългарската литература, гадателните книги преминават в старата сръбска и руска литература. Близостта на паметниците е основание да ги използваме като основа на изследването.
Прилагаме тук текста на Гръмник от Драголовия сборник в оригинален вариант. Неговата особена ценност е и в това, че представлява един от най-ранните запазени преписи на този тип гадателни книги. В превод на новобългарски представяме гадателни книги, които са съхранени в малко преписи, или са останали неизвестни на по-широк кръг читатели.