Шандоръ Петьофи
Вѫжето на палача

Шандор Петьофи (псевдоним на Александър Петрович, 1823, град Кишкьорьош, Кралство Унгария, тогава част от Австрийската империя — най-вероятно 31.07.1849, Шегешвар), класик на унгарската литература, поет и революционер, е роден в семейство на сръбския емигрант Стефан (Ищван) Петрович — кръчмар, търговец на добитък и собственик на кланица, и словачката Мария Груз, която преди брака си е домашна прислужница и перачка. Учи в лицей в Шелмечбаня (днес в Словакия) до 1838 г. до разоряването на баща си (поради наводнение на Дунав), после е актьор в Пеща, учител, войник, актьор в пътуващ театър, журналист. Дебютира със стихове в печата през 1842 г., успява да ги издаде през 1844 г. — сборника „Стихове“. В творчеството си се опира на фолклора, традицията, реализма, ратува за пробуждането на националното самосъзнание и революция. От 1847 г. ръководи революционната организация „Млада Унгария“. През 1847 г. се жени за Юлия Сендреи, синът им Золтан се ражда на 15.12. 1848 г. После живее в Пеща и се бори за независимост на Унгария от Австрийската империя. Превежда Шекспир. Участва в Унгарската революция от 1848–1849 г. — адютант в трансилванската армия на генерал Йожеф Бем. Руски войски са изпратени от Николай І да потушат революцията. Вероятно е убит на 27 г. при Шегешвар (Сигишоара) в Трансилвания в битка с казаци (армията на ген. Паскевич) на 31.07. 1849 г. или е пленен и умира в Илсунск, Сибир, от туберкулоза, през май 1856 г.