Папирусът не расте на скала

… Та нали Амун е основал всичките земи, а земята Кеме [Египет], откъдето си дошъл — най-рано от всичките! Нали изкуството е произлязло от нея, за да стигне до мен; нали науката е произлязла от нея, за да стигне до мен…"
        — Венамун

Всичко се бои от времето, Времето се бои от пирамидите

Древните египтяни наричали земята си Кеме, което ще рече „черна“, противопоставяйки черната плодородна земя, оросявана ежегодно от бога на разлива Хапи*, на червената неплодородна пустиня. Съвременното название на страната Египет е от старогръцки произход. Елините наричали тази земя Айгюптос вероятно по едно от имената на старата столица Менфе — Хекептах, засвидетелствано в асирийските източници като Хикуптах. Предноазиатските съседи на египтяните наричали страната им Маган или Мусур, а арабите, които завладели Египет през VII в. — Миср.
Границите на Древен Египет били очертани от самата природа. „Египет е дар на Нил“, писал бащата на историята Херодот. Територията, в която в продължение на хилядолетия цъфтяла една от най-древните цивилизации, представлява оазис по протежението на Долината: от труднопроходимите първи прагове на юг, до Средиземно море на север. Отстрани оазисът е обграден от „чуждите“ пустинни възвишения — на запад Либийската пустиня, а на изток Арабската, или Източната пустиня. Затворена по такъв начин от самата природа, египетската цивилизация била по-обособена от останалите страни на Стария свят.
Летописното египетско царство възникнало няколко столетия около началото на трето хил. пр. Р. Хр. На базата на административното деление (Горен, или Южен, и Долен, или Северен Египет), на царската корона (съставена от две корони, олицетворяващи Севера и Юга), на държавните учреждения, на титлата на владетеля (цар на Горната и на Долната земя) немският египтолог Курт Зете изгради хипотезата, че някога двете части били самостоятелни царства, които се обединили, но запазили известна самостоятелност. Все още обаче липсва по-убедителен доказателствен материал както за тяхното самостоятелно съществуване, така и за покоряването на едното от другото.