Георги Марковски
Хитър Петър

Георги Борисов Марковски, български писател, е роден на 31.01.1941 г. в село Василовци, Монтанско. Завършва гимназия в Лом (1959) и българска филология и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1967). Работи в Окръжния комитет на ДКМС в Михайловград (1967–1968), в Химико-фармацевтичния завод „Фармахим“ в София (1968–1969), редактор във вестник „Студентска трибуна“ (1970–1973), завеждащ редакцията за идеологическа литература в изд. „Народна младеж“ (1973–1979), заместник-завеждащ отдел „Култура“ във вестник „Работническо дело“ (1979–1980), завеждащ отдел „Белетристика“ в списание „Септември“ (1981–1986) и заместник-главен, по-късно главен редактор на списание „Отечество“ (1986–1990). От 1991 г. до 1999 г. ръководи Издателска къща „Сребърен лъв“. Член на БКП, на СБП (1978). За пръв път печата през 1964 г. във в. „Септемврийче“. Автор е на романи, новели, есета, сборник с етнографски разкази за деца. Публикува в литературния печат рецензии, отзиви, публицистични материали. Романът „Хитър Петър“ е преведен на немски и руски език. Оттделни негови новели са публикувани в Англия, Индия, Мексико, Унгария, Чехия и други страни. През 1997 г. печели наградата на СБП за книгата „Христоматия за двама“. Книги: „По желязната стълба“ (новели, 1971), „Успоредни светове“ (новели, 1975), „Както за праведен, тъй и за грешник“ (новели, 1978), „Хитър Петър“ (роман, 1978; 1980; 1985; 1988; 2002), „Селски календар. Книга за земеделски работи, за народни празници и за детски игри.“ (разкази, 1980; 2. прераб. изд. 1987), „Кълна се в Лукавия“ (новели, 1981; 1987), „Разказвачът и Смъртта“ (роман, 1985), „Достойно ест. Похвално слово за българската литература“ (есета, 1986), „Триножник. Размисли за живота и смъртта, за литературата и за себе си.“ (публицистика, 1990), „Христоматия за двама“ (фрагменти, 1996), „Апокриф за Вавилонската кула“ (пиеса за четене, 1998), „Вътрешен емигрант“ (интервюта, 2001, 2004), „Кардиограми. Дневник (10.11. 1989 — 30.12.1992)“ (2003). Умира на 09.01.1999 г. в София.