Мирон Иванов
Един нищожен свръхчовек

Мирон Василев Иванов, български писател-хуморист, фейлетонист, драматург е роден на 01.07.1931 г. в София. Коренът на писателя е от село Новачене. Гимназия завършва в Брезник, а фармация — в родния си град през 1957 г. Редактор във вестник „Вечерни новини“ (1955–1960), във вестник „Труд“ (1960–1970), член на редколегията на вестник „Стършел“ (1970–1975), в списание „Септември“ (1975–1988). Първите си разкази и фейлетони печата във в. „Стършел“ през 1950 г., като често негов съавтор е и писателят Петър Незнакомов — например „Железни хора“ (1964) — сборник фейлетони и комични сценки. Мирон Иванов е автор на фейлетони, хумористични повести, гротескови романи, сатирични разкази и комедии. Създава около тридесет книги, тридесет радиопиеси, около петнадесет театрални сценарии за телевизията и естрадни програми. Книги: „Разсеяни убийци“ (хумористични повести, 1958); „Какви времена доживяхме“ (хумористични разкази, 1960); „Просто да не повярваш“ (хумористични разкази, 1962); „Изпитания на издръжливостта“ (хумористични разкази, 1964); „Чудото във Въображаево“ (хумористична повест, 1966); „Делфините“ (хумористични разкази, 1969); „По суша и море“ (хумористични разкази, 1971); „Полуфабрикати“ (разкази, 1971); „Пуяк с брилянти“ (хумористични разкази, 1973); „Във вихъра на страстта“ (хумористични разкази, 1975); „Живей като другите и бъди благословен“ (сатиричен роман, 1975); „Новогодишни разкази“ (1975); „Случаят Хаджиаристотелев“ (роман, 1979); "Трендафил лети с ракета (фантастични разкази, пародии и приказки, 1981); „Балканска епопея“ (1982); „Приказка за лулите и нулите“ (фантастични разкази, пародии и приказки, 1982); „Един нищожен свръхчовек“ (разкази, 1983); „Наполеон под Вакарел“ (1985); „С тролейбус около Хеопсовата пирамида“ (хумористични разкази, 1986); „Аероодисея“ (разкази, 1987); „Как да бесим вълци“ (1988); „Византийски победи“ (1989), „Как я пеем тая песен“ (разкази, 1990); „Ония сънни, радостни години“ (сатиричен роман, 1990); „Илирийски замък“ (1991). Неголяма част от пиесите му са поставяни и на театрална сцена — „Пачи яйца“ (1961), „Мачово бърдо“ (1964), „Къмпинг“ (1969), „Куклата“ (1981), „Клоунът и момичето“ (1988), „Дядо Йоцо гледа“ (1988), „Обичате ли човешко…“ (1989). Умира на 07.12.1988 г. В архива на писателя остават неиздадени ръкописи за още десет художествени текста, от 1998 г. дъщеря му Петя Миронова започна издаването на събраните му съчинения в осем тома, като в периода 1998–2001 са излезли от печат четири от тях. По кабелна ТВ „Скат“ е излъчван многократно документален филм за писателя — „Живей като другите и бъди благословен“. В село Литаково, където Мирон Иванов е прекарвал голяма част от времето си, има къща-музей. Внукът на писателя — Мирон Крумов е сценарист на предаването „Сблъсък“, както и автор на рубриките „Хороскоп“ и „Недялко Ем. Цанев“.