Паноптикум Лайхенвалд
Записът е непълен. (липсва обложка)
- Заглавие
- Паноптикум Лайхенвалд
- Издателска поредица
- Балкански писатели
- Тип
- разкази
- Националност
- българска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо (не е указано)
- Категория
- Съвременна българска проза: разкази и новели
- Теми
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
- Редактор
- Спас Кралевски
- Художник
- Александър Денков
- Художествен редактор
- Елена Маринчева
- Технически редактор
- Любен Петров
- Коректор
- Виолета Райнова
- Библиотечно оформление
- Иван Кьосев
- Издател
- Български писател
- Година на издаване
- 1966
- Печат
- ДПК „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- VI/26
- Дадена за набор/печат
- 30.V.1966 г.
- Излязла от печат
- 28.VII.1966 г.
- Печатни коли
- 14
- Издателски коли
- 8,32
- Формат
- 71/100/32
- Поръчка
- 155/1966 г.
- Брой страници
- 224
- Тираж
- 12100
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 0,68 лв.
- УДК
- 886.7-32
- Информация за автора
-
На 12 февруари 1902 г. в Радомир е роден Светослав Минков — считан за баща на модерната българска фантастика. Ерудицията му e респектираща. Обича да пътува. Екзотиката силно го привлича. Обича хубавите дрехи, скъпите цигари, жените със стил. Въпреки страховете си, бохемският живот го привлича. Работи като журналист, коректор, редактор, главен редактор, библиотекар, преводач и книговодител. Работи и в българската легация в Токио.
Ранното му творчество се характеризира с подчертан интерес към страшното, демоничното, призрачното. Към края на 20-те години на ХХ век Минков се преориентира към по-друг тип разкази. В сборниците си от този най-продуктивен творчески период писателят се утвърждава като изобразител на един механизиран, лишен от духовност живот. В друга част от разказите си от 30-те години Минков изследва човешкото всекидневие. Той се интересува от скуката в един по-широк план — като невъзможност да се изживее смислено животът. Тук той следва голямата традиция на европейската литература — темата за така наречения малък човек, който е изцяло зависим от прищевките на действителността. Сред многобройните му заглавия са сборниците „Синята хризантема“ (първата родна фантастична книга), „Игра на сенките“, „Къщата при последния фенер“, „Автомати“, „Дамата с рентгеновите очи“, романът „Сърцето в картонената кутия’“, написан в съавторство с Константин Константинов. В периода 1925 — 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“.Член на Съюза на българските писатели.
Превежда Андерсеновите приказки, романите на Густав Майринк „Голем“ и „Белият доминиканец“, „Хиляда и една нощ“, „Приказки на Шехеразада“ и др. Със своите творби Минков се утвърждава като един от първите значими представители на фантастичното в българската литература.
Носител е на международната награда за мир „Нексьо“.
Удостоен е със званието Заслужил деятел на културата — 1963 г.
Лишен от каквато и да е творческа енергия, той доизживява дните си в безсмислени занимания в безсмисления делник. Умира на 22 ноември 1966 г. - Съдържание
-
Паноптикум „Лайхенвалд“…5
Съвсем странна история…31
Чудният смях в Рамония…43
Разказ за една бегония…60
Асфалт…68
Човекът с опашка…90
Орден…130
Сънят на генерал Дудъл…168
Човекът, който дойде от Америка…178
В сивото всекидневие…198
Джуджето Тинтирин…215 - Бележки
-
Стр. 4 е празна.
- Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- libruse.bg (информация за автора)
- Връзки в Мрежата
- Библиотеки Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / billybiliana