Луи Арагон
Страстната седмица

Луи Арагон ( Louis Aragon) френски писател и общественик, псевдоним на Луи Мари Андрийо, е роден на 03.10. 1897 г. в Ньой сюр Сен. Извънбрачен син на Маргарита Тука. Вторият му баща е политическият деец Андрийо. Взема псевдонима си по наименованието на испанската историческа област. От 1915 г. учи в медицинския факултет в Париж. Пише първите си стихове през 1917 г. Участва в Първата световна война като санитар. Дебютира с дадаистичния сборник „Фойерверк“ (1920). Отначало се изявява като дадаист и сюрреалист, по-късно се насочва към реализма. Автор на много стихотворни сборници, романи, поеми, публицистика, есеистика, исторически произведения и др. вкл. „История на СССР“. Член на Академията Гонкур. Деец на ФКП (от 1927 г.), член на Централния й комитет. През 1932 г. посещава СССР. Женен от 1939 г. за Елза Триоле (Елиза Каган), писателка, богата руска еврейка, сестра на Лиля Брик, близка на Владимир Маяковски. Участва в Съпротивата. Гостува със съпругата си в България през 1947 г. Носител на Международната награда за Ленин „За мир между народите“ (1957). Член на Световния съвет за мир. Доктор на науките на Московския и Пражкия университети. Популяризира съветската литература във Франция. Подкрепя дисидентите в СССР. Умира на 24.12.1982 г. в Париж. У нас са издадени книгите му „Човекът комунист“ (1948), „Комунисти“ (1950), „Избрани стихотворения“ (1956), „Страстната седмица“ (исторически роман за 100-те дни на Наполеон, 1959), „Орелиен“ (роман, 1966), „Лъжата-истина“ (1983), „Върхове над съня“ (стихове, 1986), „Умъртвяване“ (1993) „Не понасям истини приети на вяра“ (Никола Вапцаров, Луи Арагон, 2009).