Петко Братинов
Смъртта на огъня

Петко Христов Братинов е роден на 13.09.1939 г. в село Горна Росица, Севлиевско. Следвал е право, после завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на 15 книги със стихотворения и поеми: „Движение“ (1966), „Полюси“ (1971), „Траектория“ (1974), „Предимство“ (1977), „Самозащита“ (1980), „Привлечен от свещта“ (1982), „Насаме с далечината“ (1983), „Небето в мене“ (1987), „Гнездо над пропастта“ (1989) „Смъртта на огъня“ (1994), „Вкусът на пепелта“ (1997, 1999), „Почти без изход“ (2006), „Обратни мисли“, „Преди сълзата да застине“ (избрана интимна лирика, 2009), „До следващия здрач“ (2012). Работил е в Радио София, вестниците "Народна младеж, „Пулс“, „Литературен фронт“, сп. „Български воин“. Бил е директор на „Националния литературен музей“ и на издателство „Български писател“. Стиховете му са превеждани на много чужди езици. Бил е председател на Творческия фонд на СБП. Носител на националната литературна награда „Пеньо Пенев“ (2006), националната награда за поезия „Иван Нивянин“ (2011). Умира на 1 юни 2019 г.