Кирил Кадийски
Поезия

Кадийски, Кирил Крумов (с. Ябълково, Кюстендилска обл., 16.06.1947). Роден е в учителско семейство. През 1961–1962 живее и учи в лесничейско училище в Банско и Велинград. Завършва гимназия в Кюстендил и руска филология в Софийския университет (1971). През 1978 специализира полски език във Варшава и Краков; през 1984 — френски език в Алианс франсез в Париж. Работи в литературната редакция на Радио София (1972–1976), а по-късно в редакция „Поезия и драматургия“ на изд. „Народна култура“ (1979–1991). През 1991 основава изд. „Нов Златорог“. От 2002 е член на българския ПЕН-клуб. От 2004 е директор на Българския културен институт в Париж. Заема поста до 2009. Същевременно е съветник и към българското посолство във Франция.
Първото публикувано стихотворение на Кирил Кадийски е в кюстендилския окръжен вестник „Звезда“ от 24 май 1965, когато завършва гимназия. В края на 1965, когато е вече студент, излиза първото му „сравнително хубаво“ (по собствените му думи) стихотворение във в. „Софийски университет“. Следва цикъл стихотворения в същия вестник през 1968, придружен от бележка на Иван Цанев, а през 1969 Кадийски е представен от Михаил Неделчев и пред широката студентска аудитория във в. „Студентска трибуна“. През 1970 завършва семестриално университета, а през 1971 отново във в. „Софийски университет“ излиза цикълът му „Стихове за Иван Бунин“, заради който е обвинен в „белогвардейщина“ и като проводник на „упадъчни западни влияния“. В централния литературен печат името му се появява през 1974 под четири стихотворения в сп. „Септември“. През 1975 г. в сб. „Лирическо ято“ излиза дебютната му сбирка „Лампа“, която не се появява като самостоятелна книга. Сътрудничи със стихове и поетически преводи във в. „Студентска трибуна“, „Пулс“, „Литературен фронт/форум“, „Народна младеж“, „Век 21“, „Литературен вестник“, сп. „Пламък“, „Септември/Летописи“, „Съвременник“, „Дружба“, „Хоризонт“, „Простори“, „Тракия“, в самиздатските списания „Мост“ и „Глас“. Печата и във френските издания „Poésie“, „Poésie 2001“, „Le nouveau recueil“, „Rimbaud“ и др. През 1990–1992 издава сп. „Нов Златорог“ (първоначално като самиздат) и библиотечна поредица, означена с инициалите КК (1988–1989). В нея излизат 13 книги — поезия, литературни студии; от 1990 продължава като Библиотека „Нов Златорог“.
Поезията (стихотворения, сонети, поеми) на Кадийски е художествен опит да се съчетае всекидневното и субстанциалното с вечните въпроси за живота, смъртта, смисъла на битието, изтеглило безкрайната си нишка през времената, историята и сънищата. Тя се стреми да осмисли преходността и трайността на творението, както и предназначението на поетическото изкуство. Отличава се с лекотата на класическия стих, но и с опитване на възможностите на свободния стих и на модерните плътни стихови форми. Кадийски владее сонетната стихотворна структура, опира се на фрагмента — особено при по-големи поетически произведения.
Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература — „Още нещо“ (1995). В прозата се насочва към лапидарността и синтетичността на афоризма и фрагмента, в които дава израз на разбиранията си върху поетическото и преводаческото изкуство и различни техни аспекти. Пише и есета, в които коментира специфични въпроси на поезията и превода, както и литературните нрави и събития. Издава също книги с поезия за деца — „Гърне с опашка“, „Сме ли смели?“, в които се изявява като майстор на римата, а заедно с това използва фонетичното богатство на езика и възможностите му за ефектни звукописи.
Превежда активно от полски, руски, френски и украински език: Вийон, Молиер, Юго, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, Некрасов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак, Котляревски и др. Негови преводи са включени в редица антологии на европейската и световна лирика. През 1995 открива оцелял екземпляр от „Легенда за Новгород“ от Фредерик Созе (Блез Сандрар) и го издава факсимилно заедно със своя превод. Отличен версификатор на поезията на френския символизъм у нас. Съставител и преводач на поетическата антология „От Вийон до Виан“ (1996), на „Антология на френската любовна лирика“ (2004), „Антология на модерната френска поезия (Poésie française du XXe siècle 1951–2000)“ (2005), „Антология на руската поезия : XII–XXI век“ (2012). Съставител на антологията „100 шедьоври на българската поезия“ (1999). Преводач на „Антология на френската символистична и декадентска поезия“ (2012).
Носител е на наши и чужди национални и международни литературни награди: Димчо Дебелянов (1970), Христо Г. Данов (1998), Иван Франко (Украйна, 1989), Голямата европейска награда за поезия (Румъния, 2000), Макс Жакоб (Франция, 2002), Артур Лундквист (2011), Читай Россию/Read Russia​​​ (2018)​​​​ и др. Кавалер на Ордена за изкуства и литература (2004) — за заслуги към френската култура. Член-учредител на „Cap à l’ Est“ (2002), движение на поетите франкофони, със седалище Братислава. Член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“ (от 1997).
Кирил Кадийски е най-превежданият български поет във Франция — творчеството му е изцяло публикувано в девет отделни книги. Издаван е също в Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Негови стихове са превеждани още на англ., белорус., ит., нем., пол., рус., слов., тур., укр., унг. ез.