Дончо Цончев
Принцовете

Дончо Стефанов Цончев, български писател, е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва геология в СУ „Св. Климент Охридски“ (1959). Работил е като зидар (1951–1953), геолог в Родопите и Странджа (1959–1963), учител в София (1963–1966), геолог в Министерството на горите (1966–1968). Завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968–1970), заместник-главен редактор на „Профиздат“ (1970–1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973–1989) в сп. „Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989). Основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991). Негови творби са преведени на 28 езика. Автор на пет театрални пиеси, сценарист на четири игрални филма. Книги: „Мъже без вратовръзки“ (1966), „Неделя след обяд“ (1967), „Това наоколо“ (1969), „Малкият водолаз“ (1970), „Роман на колелета“ (1970, 1974), „Червени слонове“ (1970, 1984), „Опасни типове“ (1971), „Почти любовна история“ (1972), „Правилата“ (1972, 1977), „Обратният лъч“ (1973), „Златният дядо“ (1974), „По пътя към снежните върхове“ (1975), „Принцовете“ (1976, 2. основно преработено издание 1991, 2007), „Ако можехме да ги чуем“ (1977), „Окото“ (1977), „Татко, дядо и аз“ (1977), „Книжният Петкан. Дневникът на един геолог“ (1978), „Пътешествие до Гигантия“ (1978), „Лесни момчета“ (1979), „Мостовете“ (1979), „На добър час момчета“ (1979), „Случки в двора, край гората, из въздуха и под водата“ (1979), „Бисерчето“ (1980), „Колиба в лозето“ (1980), „Звезден прах“ (1981), „Портрет за вечни времена“ (1981), „Протестът“ (1981), „Жълтата къща. Трилогия“ (1982–1986, 2007), „Куковден. Избрани разкази“ (1982), „Аз съм тук“ (1983), „Празник без подарък“ (1983), „Тъга, която излиза“ (1984), „Къщата на песните“ (1985), „Лятно време“ (1985), „Снежният рай“ (1986), „Черното пиле“ (1986), „На Странджа баир душата“ (1987), „Протоколи и измислици“ (1987), „Прогнозата“ (1988), „Дневникът на един геолог“ (1989), „За майсторството на разказвача“ (1989), „Свирчо“ (1989), „Случки в двора, край гората, из въздуха и под водата“ (1989), „Момчета зад прозорците“ (1990), „Циганинът“ (1991), „Ние, децата на голямата лъжа“ (1992), „Дивите джентълмени и чудовището“ (1994), „Панагюрката“ (1996), „Вторичен инстинкт“ (1998), „Да си мъж не е невъзможно“ (1998), „Иван и кучката“ (1998), „Великолепните ненормалници“ (2002), „Перата на индианците. 102 разказа“ (2002), „Старият кладенец“ (2003), „Жрецът и неговият пленник или как Бог създаде Америка“ (2007), „Родени виновни“ (2007), „Червени слонове“ (2007), „Правилата. На Странджа баир душата; Прогнозата; Мъже без вратовръзки; Ние, децата на голямата лъжа“ (2008), „365 разкази, есета, миниатюри“ в 2 т. (2009), „Красивата версия. Неизбежна проза“ (2010), „Малкият водолаз“ (2010), „Хари Джеймс“ (2010). Член на СБП. Умира на 22 юли 2010 г. в София.