Воймир Асенов
Молитвите на любовта

Воймир Асенов (Воймир Асенов Лазаров), български писател, е роден на 1 юни 1939 г. в гр. Петрич. През 1956 г. записва Ветеринарна медицина, която прекъсва поради липса на средства. Работил е като хоноруван учител в пограничните села на Югозападна България. Консултант във в. „Студентска трибуна“, редактор във в. „Пулс“, редактор в издателство „Народна младеж“, в. „Литературен фронт“, в. „Македония“, сп. „Български воин“, в. „Българска армия“. Консултант във в. „Български писател“, главен редактор в издателство „Български писател“, заместник-главен редактор на в. „Словото днес“, член на редколегията на сп. „Орфеева лира“. Член на Управителния съвет на СБП. Негови произведения са превеждани на почти всички славянски езици, на английски, френски, немски, испански, турски и хинди. Издадени книги: „Крепост“ (1969), „Граници“ (1977), „Адрес“ (1983), „Гранична крепост“ (1986), „Нечакан гостенин“ (1986), „Пиринчени звънци“ (1988), „Рискован набор“ (1989), „Човечност“ (1989), „Молитвите на любовта“ (1993), „Поетичен олтар“ (1998), „Неподвластна любов“ (2000), „Платих си всички дългове с любов“ (2001), „Кукерски листник“ (2002), „Блудният син“ (2004), „Съпричастие“ (2008), „Да стигнеш до хълма“ (2009), „Кръвта на пчелина“ (2009), "История на Съюза на българските писатели. Т. 2. 1944-2013″ (2013, в съавторство). Още с първата си книга „Крепост“ става носител на първата национална награда за млад поет през 1969 година. Следват: награда на Съюза на българските писатели за сборникa стихове „Поетичен олтар“, Национална награда за патриотична поезия гр. Благоевград, Награда на Министерството на културата „Златен век“, Национална награда за поезия на името на поета Никола Фурнаджиев. През 2008 г. поетичният му сборник „Съпричастие“ е номиниран за наградата „София“. Умира на 24 юли 2013 г.