Младен Исаев
Антология манускрипта

Младен Исаев Младенов, български поет и преводач, е роден на 7.06.1907 г. в село Балювица, Монтанско. Произхожда от бедно селско семейство. Учи в родното си село, в средно механо-техническо училище в София. През 1922 г. е изключен заради участие в ученическа стачка, продължава образованието си в Берковица. Участва в Септемврийското въстание (1923). В периода 1926–1929 е политически емигрант в Югославия. След амнистията от 1929 г. и завръщането си в България е политически затворник (1932) в София и Стара Загора. През 1942 г. е съден по делото на ЦК на БКП заедно с Антон Иванов, Н. Вапцаров и др. Оправдан е по недоказаност. Успява да спаси тетрадката с предсмъртните стихотворения на Вапцаров. Интерниран в концлагерите — Гонда вода, Кръсто поле и Свети Кирик (1942–1943). По време на Великата Отечествена война е военен писател-доброволец на фронта в Унгария и Австрия. Съпруг на поетесата Людмила Антонова Исаева (1926–1991). След 9.09.1944 г. пише за изграждането на социализма. Член на СБП, на БКП. Заслужил деятел на културата (1963). Автор на поетичните книги „Пожари“ (1932), „Жертви“ (1934), „Ведрина“ (1936), „Тревожна планета“ (1938), „Човешка песен“ (1941), „Война“ (1945), „Огъня“ (1946), „Младост“ (1949), „Звезда на мира“ (1950), „Обич“ (1954), „Ясни далечини“ (1959), „Зеленото дърво“ (1963), „Покой за тебе няма“ (1975), Избрани творби в четири тома (1987), „Дървото на любовта“ (1989) и др. Автор на много книги за деца. Превежда, Н. Некрасов, Ал. Пушкин, Ал. Блок, Даниел Дефо. Умира на 14.05.1991 в София.