Ерих Кестнер
Стихотворения

Ерих Кестнер е роден в Дрезден в Кралство Саксония, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.
През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден. Напуска през 1916 г., малко преди да завърши. Мобилизиран е и като артилерист участва в Първата световна война.
Завършва гимназия с отличие и получава за това „Златната стипендия на град Дрезден“. Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг. Защитава докторска дисертация.
Преселва се в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на Втората световна война Кестнер отива в Мюнхен. Заедно с приятелите си, завърнали се от емиграция, основава литературното кабаре „Ди Шаубуде“ — за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
Тъничката му книга „Емил и детективите“ (1928) се разграбва, преди още да е засъхнало мастилото. Романът е преведен на петдесет и девет езика. Една след друга излизат: „Антон и Точица“ (1931), „Това се случи на 35-ти май“ (1931), „Хвърчащата класна стая“ (1933), „Емил и тримата близнаци“, (1933). След Втората световна война Кестнер създава още книги за деца: „Конференцията на животните“ (1949), „Малкият мъж и Малката мис“ (1967). До 2007 г. по романа „Двойната Лотхен“ (1949) са направени осем филма в различни държави. „Фабиан. Историята на един моралист“ (1932) го утвърждава като блестящ разказвач. Още първата стихосбирка на Ерих Кестнер „Сърце на талията“ (1928), а особено „Лирична домашна аптечка на доктор Е. К.“ (1936), разкриват собствен, неподражаем поетически стил, който остроумно използва и пародира езика на всекидневието.
Писателят сам определя себе си като моралист, който се бори с еснафския морал, фалшивия патос и милитаризма. Затова си спечелва прозвището „будното око и съвестта на епохата“. Кестнер казва: „Аз съм като тенекиеното петле, което немирни деца са привързали скришом с въженце. Щом вятърът смени посоката си, всички други ветропоказатели се завъртат, освен мене. Просто не мога! Някои наричат това ’закостенялост’, а други — ’характер’.“
През 1933 по площадите в Берлин нацистите изгарят и „нездравите“ творби на д-р Кестнер. Сред тълпата, която мълчаливо наблюдава пламъците, е и самият писател. Обявен за „политически неблагонадежден“, той е изключен от Съюза на писателите, на два пъти е арестуван и като по чудо се изплъзва от ръцете на Гестапо. Лично Хитлер забранява издаването на творбите му в Германия. Властите му позволяват временно да публикува „аполитични“ книги само в чужбина, за да се набавя чужда валута за Райха. Така в Швейцария излиза романът му „Трима мъже в снега“ (1934).
Ерих Кестнер е удостоен за творчеството си с редица отличия, между които престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1957) и наградата „Ханс Кристиан Андерсен“ (1960). В чест на писателя прес-клубът в родния му град Дрезден учредява през 1994 г. наградата „Ерих Кестнер“.