Франсоа Вийон
Избрани стихове

Франсоа Вийон, истинска фамилия — Монкорбие или дьо Лож, френски поет, е роден през 1431/1432 г. г . в Париж в бедно семейство. Остава сирак на 8 г., отгледан от своя роднина, парижкия свещеник Гийом дьо Вийон, който му дава и фамилията си. Завършва Парижкия университет (Сорбоната) през 1449 г., от 1452 — „магистър на изкуствата“. Като студент води свободен живот На 5.06. 1455 г. убива при самозащита в разпра за жена свещеника Филип Сермуаз, за което е съден и оправдан. През октомври същата година обаче се замесва в два грабежа. В началото на 1456 г. се връща в Париж и с трима съучастници ограбва Наварския колеж, след което напуска столицата. В продължение на 5 г. скита из цяла Франция — от Бретан до Средиземно море. Известно време пребивава в двора на Шарл Орлеански в Блоа, където написва известната си балада за поетичното състезание там. След връщането си в Париж в края на 1461 г. създава редица поетични творби. Арестуван за кратко през ноември 1462 г. по подозрение в кражба, но освободен след няколко дни. През същия месец в улично сбиване е ранен тежко папски нотариус и макар че самият Вийон не участва в сбиването, а само присъства на него, е затворен отново и осъден на обесване, тогава написва „Балада за обесените“ и „Четиристишие“. Присъдата му е заменена с 10-годишно изгнание от Париж и парижкото графство (5.01. 1463 г.) После следите му се губят. Автор на поемите"Малко завещание" и „Голямо завещание“ и балади. Годината и мястото на смъртта му са неизвестни — след 1463 г., но не по-късно от 1491 г.