Емил Верхарен
Възхвала на вятъра

Емил Верхарен, един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, е роден на 21.05.1855 г. в Синт Амандс, провинция Антверпен. Учи право, практикува за кратко, но се отказва от юридическата си кариера, за да се занимава с литература. През 1883 г. издава първата си стихосбирка „Les Flamandes“ в духа на реализма и натурализма, следва серия от книги със символистични стихотворения, няколко книги на любовна тематика, посветени на любимата, художничката Март Масен. През 1898 г. е поставена пиесата му „Les Aubes“. Добива национална и европейска известност, пише критически статии, изнася лекции в цяла Европа. Неговите стихове достигат до българския читател благодарение на преводите на Гео Милев, Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Лъчезар Станчев, Кирил Кадийски. Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер, между 1886 и 1895 г. Верхарен опитва перото си и в писането на кратки поеми в проза. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В поезията в проза на белгийския символист се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Кратките поеми в проза на Верхарен са публикувани за пръв път в три важни франкофонски списания за литература, изкуство и наука по онова време: „Сосиете нувел“ (1886–1894), „Валони“ (1890–1891) и „Кок руж“ (1895). През 1926 г. Андре Фонтен ги подрежда хронологично и ги публикува в специално издание на „Меркюр дьо Франс“, озаглавено „Импресии — първа серия“. Изявен пацифист, по време на Голямата война се преселва в Англия, където издава последната си стихосбирка „Les Ailes rouges de la Guerre“. Умира на 27.11.1916 г. в Руан.