П. К. Яворов
Гоце Делчев

Роден в Чирпан. Завършва V /IX/ кл. в Пловдив /1893/ През август 1893 започва работа в Чирпанската телеграфо-пощенска станция, през юни 1894 е преместен в Ст. Загора, където се запознава с Г. Бакалов. През април 1897 е преместен в Сливен, на 7.VШ.1898 е назначен за началник на телеграфо-пощенската станция в Стралджа, от септември е телеграфист в Анхиало /дн. Поморие/. На 1.V.1901 става завеждащ IV телеграфо-пощенски клон в София. Условията, при които работи навсякъде, са неблагоприятни за творчески труд. За да намери „идеен тласък“, без какъвто не може да твори по собствените му признания, се включва във ВМОРО, с която влиза във връзка през май 1897 в Сливен. През 1900 Яворов иска да бъде назначен за учител в Македония, но Екзархията му отказва поради липса на място. На 30.ХП.1901 е уволнен от телеграфо-пощенския клон в София и става главен редактор на в „Дело“ — независим македоно-одрински лист. През февруари 1902 заминава за Македония — на „истинска народна и човешка служба“. Включва се в четата на М. Чанков; на 13 февруари същата година е пленен в с. Драгобраша от върховистката чета на капитан С. Стоянов. След 2 дни е освободен и се отправя за София. Като агитатор против върховистите обикаля много села и градове на Б-я. На 6.1.1903 отново тръгва за Македония. Редактира хектографския в. „Свобода или смърт“. На 9 май се връща в София, на 16 май същата година отново е в Македония с четата на Яне Сандански. Поради недоразумение с него Яворов го напуска и застава начело на друга чета. На 7 юли се завръща в София. Участвува в списването на в. „Автономия“, а след Илинденско-Преображенското въстание /1903/ е в редакцията на в. „Илинден“. Избран е за член на задграничното представителство на ВМОРО. Ив. Д. Шишманов го командирова в Народна библиотека в София за съставяне на фишов каталог. През септ. 1904 Яворов е библиотекар, а в началото на 1905 е назначен за зам.-поддиректор на мястото на П. П. Славейков. Междувременно е един от редакторите на сп. „Мисъл“ на д-р Кр. Кръстев. През 1906–07 е командирован за „усъвършенствуване по литература“ в Нанси; през 1909 за 2 месеца посещава Женева, Виена и Париж. От август 1908 до 1913 е драматург на Народния театър в София. През юли 1910 е командирован в Париж, „за да изучава отблизо театралното дело“. Там на 13 юли умира Мина Ю. Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, с която Яворов е свързан сърдечно. Тогава започва да води своя философско-поетичен дневник. Към края на октомври 1910 започва работа над I действие на трагедията „В полите на Витоша“, окончателно я завършва към края на януари 1911. В края на 1910 Яворов среща Лора Каравелова, с която се венчава на 19.1Х.1912. След 2 дни тръгва с четата за Македония. Връща се в София на 25 ноем. На 25.VI.1913 заминава за фронта, отива в Кюстендил. На 15 юли отново е в София. Вечерта на 29.Х1.1913 Лора се застрелва. Поразен от" случилото се Яворов стреля в слепоочието си и остава полусляп. Усилията на лекарите да възстановят зрението му, опитите на д-р Кръстев да бъде изпратен на лечение във Виена са безуспешни. Годината, която преживява Яворов след смъртта на Лора, е мъчителна и поради мълвата, че той е нейният убиец. Последвалите съдебни разследвания сломяват волята му за живот. Изтерзан, взема голяма доза отрова и се застрелва. Първата творба на Яворов е стихотворението „Напред“, обнародвано през 1895 във в. „Глас македонски“. След него излизат „Пред тъмничния зид“ и „Пролетна жалба на орача“ /в. „Ден“/. За пръв път поетът се подписва с псевд. П. К. Яворов, даден му от П. П. Славейков, под стихотворението „Свърнах стадо, либе Радо…“ /сп. „Мисъл“, 1899, № 1/. През 1900 под влияние на събитията в Шабла и Дуранкулак и на непосредствените си впечатления от митинга против десятъка в с. Батаджик /дн. с. Бата/, Бург. област, създава стихотворенията „Сизиф“, „Край огнището“, „Май“. През същата година в сп. „Мисъл“ публикува стихотворенията „Арменци“, „Калиопа“, поемата „Градушка“, първите стихове от „Есенни мотиви“, през 1901 — „Нощ“. Още преди да издаде първата си стихосбирка „Стихотворения“ /1901/, Я. е най-популярният български поет. Стихосбирката му получава възторжени оценки от А. Страшимиров, Б. Ангелов, Ст. Минчев и др.; за него се изказват положително Ив. Вазов, К. Величков, д-р Кръстев. През 1904 П. П. Славейков пише предговор към 2 изд. на „Стихотворения“. През този период Яворов се ръководи от вярата в обществената функция на изкуството. Изразява симпатии към онеправданите селски маси; в „Градушка“ представя трагичната им безпомощност пред стихийните природни бедствия. Поетът вярва в „лъчата всепобедна на знанията“, които ще укрепят у бедните и духовно невежи маси волята за борба и те ще намерят „към честита бъдност пътеката най-права“. Яворов не се задоволява само с констатацията за безправното положение на селячеството, а под влияние на социалистическите идеи търси социални перспективи. Разбирането на Яворов за мисията на поета се приближава до Ботевото — поетът трябва да бъде борец за народна правда, да изгори в борбата.
        Яворов продължава, от една страна, голямата традиция на Ботев и Вазов, от друга, трасира пътя на символизма в българската литература. В творчеството му се откриват 2 големи направления от края на XIX и началото на XX в. — романтико-реалистичните и народностно-демократически тенденции оригинално се преплитат със символистични. Яворов превежда „Ромео и Жулиета“ /1914/ и „Укротяване на опърничавата“ /посм. изд. 1915/ от У. Шекспир. Негови произведения са преведени на 25 езика.