Юлия Пискулийска
Щрих

Юлия Пискулийска е достатъчно известно име за всеки, който през последните десетилетия е разлиствал литературни списания (като „Пламък“) или вестници (като „Поглед“, „Труд“ и др.) и има отношение към медийния културен живот у нас. Нейните убедителни изяви бяха главно в документалистиката, тя ни впечатлява и като поетеса (досега — три стихосбирки). Сега ни предлага вълнуващия сборник „Щрих“ — разкази и мемоари.
Тези кратки разкази са много женски — в най-добрия смисъл на думата. Впечатляващо емоционални и силно пластични. Те се въртят около драматични страсти и съдбовни човешки отношения. В тях мрачно наднича болезненото човешко разминаване, скръбта и смъртта. Разбира се, има и по-светли разкази, които защитават любовта като живот и крехката човешка надежда. Това е много плътна психологическа проза. С мярка есеистична. Разтърсваща. Понякога мрачна, но с приемливо овладяване на трагичната страна на човешкото битие.
Това четиво не е за всеки. То предполага чувствителността на дългогодишен житейски опит, горчив сблъсък със страсти и неволи, трудно зараснали душевни рани. Логично идва въпросът: Нужни ли са подобни „щрихи“?
Да, ще отговорим най-убедително. Защото, уви, животът не е само весел и забавен, както ни убеждава масовото развлекателно Четиво. Тези „щрихи“ ни подготвят за болките на живота (или ни примиряват с тях). Те подкрепят най-човешки нашата уязвена чувствителност.
Мемоарните „щрихи“ — особено чрез присъствието на няколко известни имена — допълват човешката носталгия, подкрепят усещането за странното многообразие и пълноценност на живота. Затова имат място в подобен сборник.
Успешен път до сърцата на читателите! Проф. Огнян Сапарев, дфн
PS. За информация на любознателния читател една от документалните книги на Ю. Пискулийска — „Черни вторници“ печели наградата за публицистика на читателите на в. „ЛЬВ“ през 1985 г. „Ключът“, „Болка трябва да има“, „В часа на петела“, както и останалите й книги, носят белезите на психологическа проза, впечатляват с чувствителност и пластичност.