Дж. Р. Р. Толкин
Силмарилион

Преданията от „Силмарилион“ са невидимото присъствие и вдъхновение за творбите на Дж. Р. Р. Толкин. Той работи над книгата през целия си живот, но така и не я довежда до окончателен вид. Това е историята на Първата епоха в Толкиновия свят, древната драма, към която се озъртат героите от „Властелинът на пръстените“и в която някои от тях, като Елронд и Галадриел, са взели участие.

Заглавието „Силмарилион“ е съкратено от „Куента Силмарилион“, тоест „Историята на Силмарилите“, трите прекрасни камъка, създадени от Феанор, най-надареният творец сред елфите. В тях той пленил светлина от Двете дървета, озаряващи страната на боговете Валинор. Когато първият Мрачен владетел Моргот унищожил Дърветата, тази светлина оцеляла само в Силмарилите; а Моргот ги заграбил и ги вградил в своята корона, пазена в непристъпната крепост Ангбанд, далече на север в Средната земя.

„Силмарилион“ е разказ за бунта на Феанор и неговия народ срещу боговете, за тяхното изгнание в Средната земя и за войната им срещу Великия враг — една безнадеждна война въпреки целия героизъм на елфите и хората.

Освен самия „Силмарилион“ книгата включва още няколко кратки творби. Преди него е „Айнулиндале“, тоест „Музиката на Айнурите“ — мит за Сътворението на света — и „Валакуента“, в която се описват характерите и могъществата на всеки от боговете. Следва „Акалабет“, историята за падението на великото островно кралство Нуменор в края на Втората епоха. Книгата завършва с историята „За Всевластните пръстени“, в която събитията от „Властелинът на пръстените“ са пречупени през гледната точка на „Силмарилион“.

Това ново издание съдържа редактирания и коригиран текст от второто издание, а като увод е включено писмо на Дж. Р. Р. Толкин от 1951 г. с блестящо изложение на неговите идеи за ранните епохи. Има и 45 цветни илюстрации на художника Тед Нейсмит.