Делчо Чапразов
Досие от мисли

Делчо Иванов Чапразов, български писател, е роден на 23.10.1944 г. в с. Зетьово, Чирпанско. Учи в Първа мъжка гимназия в Чирпан и в Сандански, където завършва гимназиалното си и средно техническо образование. Служи като войник в Казанлък. Бил е общ работник, служител, работник в завод „Кремиковци“ (10 години), безработен, редакционен работник във вестниците „Девети септември“, „Нов път“ и „Рудничар“. Публикувал е в различни издания — сборници на Профиздат, издателството на БЗНС, изд. „Хр. Г. Данов“, алманах „Юг“ и др. Носител на поетична награда на в. „Бойно знаме“ (1965) и награда за разказ на в. „Девети септември“ (1981). Автор на историографските очерци „Раднево“ (1971), "Онгъл-681″ (1981), „Летопис от Мало Бучино“ (1982), „Хроника за Урвич и Кокаляне“ (1982), „Младостта на Зетьово“ (1982), „Завод «Вулкан» (1987), «Дръж се, земьо, шоп те гази» (кн. 1 и кн. 2, 1995), на публицистично-документалните книги «Зебра» отблизо“ (1983), „Надежда за утре“ (1983), „По горещи следи“ (ч. І и ІІ, 1984), „СМК — Пазарджик“ (1986), „Строително-монтажен комбинат «К. Русинов» (1988), «Героят отблизо» (документална книга за земеделеца-антифашист Йордан Шопов-Белия, 1992), «Македония за прегръщане» (1995), «Македония, земя най-българска» (1995), «Ляв терор, десен терор, а България?» (изследване, 1998), «Ад за лична употреба» (роман от спомени, 2002), «Рай до поискване» (роман от спомени, 2002), на книгите с хумор и сатира: «Зебра» се смее“ (анекдоти, 1982), „И столетниците се смеят“ (анекдоти, 1982, 1992), „Програма за рецитал“ (басни и притчи, 1982, 1992), „Весел каучукар“ (анекдоти, 1984), „Шопски хумор“ (анекдоти, 1993), „Мила моя Чирпанска Българийке“ (миниатюри, 1992, 1996), „Я, па тия!“ (шопски и тракийски хумор, ч. І и ч. ІІ, 1993), „Досие от мисли“ (афоризми, 1993), „Записки на спекуланта“ (роман в миниатюри, 1994), „Червени боклуци и други такива“ (епиграми, 1996), „Площадни досиета“ (епиграми, ч. І и ч. ІІ, 1998), „Отворени досиета“ (ч. І и ч. ІІ, 1998, ч. ІV, 2002), „Улични досиета“ (2003), „202 шопски вица“ (2003), „Овца от нов тип. Миниатюри, разкази и преразкази“ (2010), „А Данка купи прасе от Сърбия“ (2010), „На морето дупката и други истории“ (2010). През 1990-те г. е редовен сътрудник на в. „Македония“, в. „Либерален конгрес“ и др. Един от създателите на „Площад Славейков“ в столицата след 1989 г. Работи като книжар в продължение на 15 години. Освен на площад „Славейков“ е книжар и на площад „Македония“ и др. По БНТ е излъчен филмът „Делчо Чапразов и приятели“ (2002). Умира на 14.08.2014 г. в с. Зетьово, Чирпанско.