Юлия Кръстева
Старецът и вълците

Юлия Кръстева е френски психоаналитик, философ и писател от български произход. Родена е през 1941 г. в Сливен. Нейните изследвания в областта на лингвистиката, семиотиката, феминизма и психоанализата са изключително важни за формирането на съвременната постструктуралистка мисъл. Напуска България през 1966 г., установявайки се в Париж, където попада в структуралисткия кръг около списание Тел Кел заедно с Ролан Барт, Люсиен Голдман и Филип Солерс, който става неин спътник в живота. Понастоящем е професор в Университета Париж VII и има частна психоаналитична практика. Гостпрофесор е в Колумбийския университет (Ню Йорк), в Университета в Торонто и в редица други американски и европейски университети. Тя е доктор хонорис кауза на множество университети — Байройт (2000), Ню Скул, Ню Йорк (2003), Харвард (1999), на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2002). През 2005 г. правителството на Норвегия присъди престижната Холбергова награда (еквивалент на Нобеловата награда за хуманитарни науки). Автор е на голям брой книги и романи, преведени по цял свят. На българския читател са познати книгите: В началото бе любовта. Психоанализа и вяра, С., 1992, Чернослънце. Депресия и меланхолия. С., 1998, както и романите Старецът и вълците (1993), Обладаване, С., 1998, Убийство във Византия, С., 2005. На 27 октомври 2011 г. папа Бенедикт XVI покани Юлия Кръстева да участва от името на европейските интелектуалци атеисти на 25-ата среща на религиите в Асизи, Италия, където тя произнесе реч за европейския хуманизъм.