Джон Стайнбек
Краткото царуване на Пипин IV

Джон Ърнст Стайнбек Младши е американски писател, драматург и есеист. Носител на Нобелова награда за литература за 1962 година, на Пулицър за „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939) и „На изток от рая“ (1952). Стайнбек е роден на 27 февруари 1902 г. в малкото градче Салинас, Калифорния. Оставя след себе си няколко романа, които променят не само културния, но и политическия пейзаж на Америка. „Гроздовете на гнева“, „За мишките и хората“, „Улица «Консервна»“, „Тортила Флет“ и др.
Първият му роман е „Златната чаша“ (1929) и е посветен на капера Хенри Морган.
Първият голям успех на Стайнбек сред критиците е романът „Тортила Флет“ (1935).
Романът „Гроздовете на гнева“ е издаден от „The Viking Press“ през 1939 г. Носи на автора „Пулицър“ за белетристика, както и приз от Националните награди на книги в САЩ за художествена проза. Смята се, че романът играе главна роля и за Нобеловата награда за литература, връчена на Стайнбек през 1962 г.
„На изток от рая“ (1952) е обемиста семейна сага, чието действие се развива в селските райони на Калифорния в началото на века.
„Зимата на нашето недоволство“ (1961) е последният голям роман на Стайнбек. Той продължава да изследва моралните дилеми на човешкото съществуване. При публикуването му, романът не е приет добре и критиците обявяват, че Джон Стайнбек е изчерпан. Дори Нобеловата награда не променя мнението им. Стайнбек приема тежко този удар.
През 1962 г. Стайнбек е удостоен с Нобелова награда за литература за „реалистична и поетическа дарба, съчетана с мек хумор и остри социални виждания“. Наричайки го "един от майсторите на съвременната американска литература, Андерс Естерлинг, член на Шведската академия, отбелязва, че „писателят винаги симпатизира на угнетените, неуспелите и страдалците; противопоставя простите радости от живота на жестоката и цинична страст към парите“.