Тайната история
- Заглавие
- Тайната история
- Издателска поредица
- Библиотека за антична литература „Хермес“
- Други автори
- Василка Тъпкова-Заимова (предговор)
- Тип
- летопис
- Националност
- старогръцка
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Антична литература
- Жанр
- Историческа хроника (летопис), История
- Теми
- Древен Рим, Историческа реалност
- Преводач
- Иван Генов
- Език, от който е преведено
- старогръцки
- Година на превод
- 1983
- Редактор
- Василка Тъпкова-Заимова
- Отговорен редактор
- Иван Генов
- Редакционна колегия
- Георги Михайлов, Анна Николова, Богдан Богданов
- Художник
- Иван Тодоров
- Художествен редактор
- Николай Пекарев
- Технически редактор
- Олга Стоянова
- Коректор
- Мария Ждракова
- Издател
- Народна култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1983
- Адрес на издателя
- ул. „Гаврил Генов“ №4
- Печат
- ДП „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- XЛ
- Дадена за набор/печат
- април 1983 г.
- Подписана за печат
- юни 1983 г.
- Излязла от печат
- юли 1983 г.
- Печатни коли
- 8
- Издателски коли
- 6,72
- УИК
- 6,96
- Формат
- 84/108/32
- Код / Тематичен номер
- 04 9536622211/5571-3-83
- Брой страници
- 128
- Тираж
- 50 125
- Подвързия
- мека
- Цена
- 0,86 лв.
- УДК
- 949.5(093) Ч877.3-94
- Анотация
-
„Тайната история“ (на старогръцки: Ἀνέκδοτα, на латински: Historia Arcana) е произведение на Прокопий Кесарийски, написано през 550-те години. „Тайната история“ е един от основните източници за епохата и за събитията по времето на управлението на византийския император Юстиниан I.
Тайната история е запазена в дванадесет ръкописа от периода XIV — XVI век. Четиристотин години след откриването ѝ, през XVIII век в навечерието на френската революция, става предмет на разгорещени дебати, още повече, че жанрово е трудно определима. Критиците на достоверността ѝ, поставят под съмнение редица събития и факти описани в нея. Днес все още, много въпроси около създаването и представяното от „Тайната история“не са намерили своето окончателно решение.
„Тайната история“ е написана на жив, образен език, потапяйки читателя в задкулисието на византизма и имперския двор и светогледа на управлявалите Византийската империя във времето на нейния най-значим разцвет, отразяваща блестящите военни победи на Велизарий по всички фронтове срещу империума, въстанието Ника, създаването на Юстиниановия кодекс, върлуването на Юстиниановата чума. Произведението основно акцентира върху личността на Теодора, съпругата на Юстиниан Велики, представяйки я като ненаситна за мъжките страсти хетера. Теодора е онази, която разубеждава съпруга си да не напуска Новия Рим, и да отреже главите на предводителите на бунтовниците от партиите на сините и зелените от Хиподрума. - Информация за автора
-
Прокопий Кесарийски (на гръцки: Προκόπιος; на латински: Procopius, ок. 500 г. — ок. 565 г.) е бележит източноримски учен от семейството на Прокопиите. Той обикновено е смятан за последния значим античен историк.
Живот
Освен неговите собствени трудове, основен източник за живота на Прокопий е един текст в „Свидас“, византийска енциклопедия от 10 век, който не казва нищо за ранния му живот. За рождено място обикновено се приема Кесария (днешен Израел). Знае се обаче, че е получил образование по старогръцки и латински език и литература (класическа филология), посещавал е училище по право, вероятно в Берит, и е станал „ретор“ (адвокат). През 527 г., първата година на управлението на императора на Източната Римска империя Юстиниан I, той става „асесор“ (юридически съветник) на Велизарий, главнокомандващ войските на Юстиниан, който тогава е в началото на блестяща кариера.
Прокопий е на източния фронт с Велизарий, докато последният е победен в битката при Калиникум през 531 г. и е отзован в Константинопол. Прокопий е свидетел на въстанието Ника от януари 532 г., което е потушено от Велизарий и генерал Мунд с клане на Хиподрума. През 533 г. той придружава Велизарий в победната му експедиция във войната срещу Вандалското кралство в Северна Африка, взема участие в завземането на Картаген и остава в Африка с наследника на Велизарий Соломон, когато Велизарий се връща в Константинопол. Но той се събира отново с Велизарий за кампанията му срещу Остготското кралство в Италия и преживява готската обсада на Рим, която продължава година и девет дни и завършва в средата на март 538 г. Той е свидетел на влизането на Велизарий в готската столица Равена през 540 г. Книга осма на „За войните“ и „Тайната история“ подсказват, че отношенията му с Велизарий след това са охладнели. Когато Велизарий е изпратен обратно в Италия през 544, за да се справи с подновената война от готите, този път водени от способния крал Тотила, Прокопий вече не е сред приближените му.
Не е известно кога самият Прокопий умира и историкът Джеймс Хауърд-Джонсън датира смъртта му в 554 г., но през 562 г. има градски префект на Константинопол, който се нарича Прокопий. В тази година Велизарий е замесен в заговор и е изправен пред този градски префект. - Бележки
-
Стр. 14 е празна.
- Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Procoph
Historia Arcana
BSB B. G. Teubner Verlagsgesellschaft, Lipsiae, anno MCMLXIII - Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
wikipedia.org (анотация, информация за автора)
cobiss.net (тираж) - Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / billybiliana